Бъдете спокоен, боите са естествени — трайни и издържат на дъжд и вятър.
ВИОЛА
О, прелестно лице, върху което
природата е смесила тъй нежно
червеното и бялото! Графиньо,
ще бъдете нечувано жестока,
ако запазите такова чудо
за гроба и оставите света
без копие от него!
ОЛИВИЯ
Бъдете спокоен, господине, не съм тъй коравосърдечна. Ще направя точен опис на всичките си прелести. Те ще бъдат означени с числа и всяка моя частица ще бъде упомената в завещанието ми. Например, първо: устни — две, доста червени; второ: очи — две, сиви, с ресници към тях; трето: шия — една; брадичка — една; и така нататък. Вие навярно сте пратен да ме оцените?
ВИОЛА
Разбирам, вий сте твърде горделива,
но дявол да сте, пак сте тъй красива!
Тоз, който ме изпраща, ви обича
тъй силно, че дори да бяхте първа
сред първите красавици, все пак
би трябвало да го възнаградите!
ОЛИВИЯ
А как по-точно ме обича той?
ВИОЛА
С поройни сълзи, огнени въздишки
и стонове, раздиращи небето!
ОЛИВИЯ
Но той е известен, че аз не мога
да го обичам. Чувала съм, бил
високодобродетелен и зная,
че е богат и млад, и благороден,
в делата смел, а в мислите свободен,
с прекрасно име, учен и с изящно
телосложение. Но аз не мога
да го обичам. И отдавна той
би трябвало да разбере това.
ВИОЛА
Ако ви любех с неговия плам,
със неговата страст и мъка, знам,
че също бих отхвърлил този отказ.
За мене той би бил неприемлив
и непонятен!
ОЛИВИЯ
Е, добре. И после?
ВИОЛА
И после сплел бих върбова колиба
пред вашата врата и непрестанно
със страстен глас ви бих зовал оттам,
бих писал песни за злочеста обич
и с тях среднощ не бих ви дал да спите
бих викал името ви към скалите
отекващи, така че този вечен
бъбривец — въздухът, да ви повтаря:
„Оливия!“… Не, мир не бих ви дал
за миг между земята и небето
дордето над сърцето мое клето
не се смилите!
ОЛИВИЯ
Бихте може би
добили нещо. От какъв сте род?
ВИОЛА
От по-висок, отколкото подсказва
чинът ми. Благородник съм по кръв.
ОЛИВИЯ
Вървете, благороднико, при княза
и съобщете му, че аз не мога
да го обичам. Нека спре със своите
посланици, освен ако вий сам
наминете, за да ми съобщите
как той приел е отказа ми. Сбогом.
Вземете за услугата!
ВИОЛА
Графиньо,
задръжте си кесията. Не аз,
а моят господар отплата дири.
Дано Амур даде сърце от кремък
на тоз, в когото влюбите се, тъй че
и вие утре, както князът днеска,
да блъскате в заключена врата!
Прощавайте, жестока красота!
Излиза.
ОЛИВИЯ
„От по-висок, отколкото подсказва
чинът ми. Благородник съм по кръв.“
О, вярвам ти! По всичко си такъв!
Език, лице, постъпки, стойка, ум
ти дават петократен герб! Но стой!
Сърце, по-бавно! О, да би бил той
на мястото на своя господар!
Тъй бързо хващала таз болест! Чувствам
как образът на младия посланик
прониква с тихи стъпки крадешком
на взора ми в разтворения дом!
Боя се, но не мога да се спра!
Малволио!
Влиза Малволио.
МАЛВОЛИО
На вашите услуги
съм, господарко!
ОЛИВИЯ
Бързо настигнете
нахалстващия пратеник на княза!
Вземете този пръстен! Той насила
ми го остави. Вий му го върнете!
Да храня господаря му не бива
с надежди празни. Аз не съм за него.
Ако младежът дойде утре тука,
ще разбере причините. И бързо!
МАЛВОЛИО
След миг ще го настигна, господарко
Излиза.
ОЛИВИЯ
Замаях се! Дано, мой хладен разум,