Последната задача и крайната цел при анализа на улики бе конкретизирането им — откриването на неоспорима връзка с определено място или лице (ДНК-анализът показва, че кръвта по ризата на заподозрения е от жертвата, или куршумът има уникални драскотини, които могат да се получат само при изстрелване от определен пистолет).
В момента екипът на Райм все още бе в началото на тази пирамида. Тънките нишки върху предметното стъкло например бяха влакна от някакъв плат. Но в САЩ ежегодно се произвеждаха над хиляда вида тъкани, които се боядисваха с над седем хиляди различни оцветители. Все пак кръгът на търсенето можеше да се стесни. Анализът показа, че влакната, оставени от престъпника, са с растителен произход (не с животински или изкуствени) и са сравнително дебели.
— Обзалагам се, че е памучно въже — заяви Райм.
Купър прегледа компютърните данни за растителните влакна и кимна:
— Да, това е. Но са най-обикновени. Не мога да определя производителя.
Едното влакно беше безцветно, но другото — кафяво и Купър предположи, че може да е изцапано с кръв. Предварителният тест с фенолфталеин показа, че наистина е така.
— Негова ли е? — попита Селито.
— Не се знае — отвърна Купър и продължи да разглежда пробата. — Но определено е човешка кръв. Като гледам разкъсаните краища, предполагам, че е гарота. Виждал съм такова нещо и преди. Може би с това е възнамерявал да убие жертвата.
Ударът с тъпия предмет е трябвало само да я зашемети, не да я убие (при такова убийство има много кръв). Револверът също не беше подходящ, защото гърмежът щеше да го издаде и да затрудни бягството му. Удушаването бе логично решение.
Джинива въздъхна:
— Господин Райм, тестът ми.
— Какъв тест?
— В училище.
— А, да. Само минутка… Искам да знам от каква гадинка са тези люспици.
— Полицай — каза Сакс на Пуласки.
— Да, гос… детектив?
— Би ли ни помогнал?
— Разбира се.
Купър отпечата цветна снимка на хитиновата обвивка и я подаде на новобранеца. Сакс го настани на един компютър и се свърза с картотеката за насекоми — Нюйоркското полицейско управление бе една от малкото полицейски институции в света, които имаха не само богата колекция от данни за насекомите, а и щатен ентомолог. След кратка пауза на екрана се появи поредица от умалени снимки на части от насекоми.
— Леле, много са! Да знаете, никога не съм правил такова нещо.
Пуласки присви очи и се втренчи в компютъра.
Сакс се усмихна:
— Не си предполагал, че великите детективи правят такива неща, а? Просто преглеждай снимките и търси нещо подобно на това. Действай бавно.
— Най-много грешки при анализа на улики се получа, ват от бързане — намеси се Райм.
— Не го знаех.
— Вече знаеш — отбеляза Сакс.
6.
— Направи хроматография на тези пухчета — нареди Райм. — Какво са това, по дяволите?
Мел Купър взе проба от тиксото и я пусна на апарата за газова хроматография, обичайно оборудване за една лаборатория по криминалистика. С негова помощ пробите се разлагаха и получените вещества се определяха чрез мас-спектрометрия. Резултатът щеше да излезе след петнайсетина минути и докато чакаха, Купър събра фрагментите от куршума, извадени от крака на ранената жена. Сакс обяви, че оръжието би трябвало да е револвер, понеже на местопрестъплението не бяха намерени гилзи.
— О, гадна работа — измърмори Купър, докато оглеждаше парченцата. — Малък калибър, двайсет и втори, но патроните са за магнум.
— Хубаво — отбеляза Райм.
Беше доволен, защото малокалибрените патрони с усилен заряд се срещаха рядко, следователно лесно се проследяваха. Фактът, че оръжието е револвер, още повече ги улесняваше. Бързо щяха да открият производителя.
Сакс, която бе спортен стрелец, дори не се замисли:
— Само „Норт американ армс“ произвеждат такива. Прилича на модел „Блек уидоу“, но по-скоро е „Минимастър“. Има десетсантиметрова цев. По-точен е, затова куршумите са попаднали толкова близо един до друг.
Райм се обърна към техника, който се взираше в пробата:
— Какво имаш предвид с „гадно“?
— Само погледни.
Райм, Сакс и Селито се приближиха. С пинсетите Купър разбута кървавите метални парченца.
— Изглеждат самоделки.
— Взривяващи се куршуми?
— Не, но почти толкова опасни. Ако не и повече. Външната обвивка на куршума е от тънък оловен слой. Отвътре е било пълно с тези неща.