Имаше пет-шест иглички, дълги около сантиметър. При попадане в тялото на жертвата куршумът се пръска и игличките се разпръскват в плътта. Макар че бяха с малък калибър, куршумите нанасяха повече поражения от обикновеното. Не бяха предназначени за отбрана. Единствената им цел бе да разкъсат тъканите. Без зашеметяващия ефект на едрокалибровите куршуми, те причиняваха изключително болезнени рани.
Лон Селито поклати глава, втренчи се в игличките и разсеяно потърка бузата си; сигурно си мислеше за колко малко му се бе разминало да бъде улучен от такъв куршум.
— Боже — измърмори.
Изкашля се, изсмя се, за да прикрие смущението си, и се отдалечи от масата.
Интересно, но лейтенантът изглеждаше по-разтревожен от Джинива. Страховитите куршуми като че ли не я безпокояха. Тя пак погледна часовника си и потропа нервно.
Купър засне най-големите парчета от куршума и вкара информацията в ИБИС, Интегрираната балистична идентификационна система, с която са свързани близо хиляда полицейски управления от цялата страна, а също в системата на ФБР. В техните огромни картотеки имаше данни за куршуми, гилзи и осколки от всякакви предишни престъпления. Оръжието, намерено у някой заподозрян, бързо можеше да се свърже с куршум от убийство, извършено преди пет години.
За тези фрагменти обаче не се намери съвпадение. Игличките пък явно бяха от натрошени обикновени игли, каквито могат да се купят навсякъде.
— Никога не е лесно, а? — измърмори Купър.
По нареждане на Райм той потърси данни за всички регистрирани собственици на моделите „Минимастър“ и „Блек уидоу“ и откри около хиляда, но до един без полицейско досие. Търговците на боеприпаси не са задължени да водят отчет за клиентите си и затова никога не го правят. Засега от оръжието нямаше да научат нищо.
— Пуласки? — изкрещя Райм. — Какво става с буболечките?
— С хитиновата обвивка… нали така я нарекохте? Това ли имате предвид, сър?
— Да, да, да. Какво става с нея?
— Все още няма съвпадения. За какво всъщност служи; тази обвивка?
Райм не отговори. Погледна екрана и видя, че младежът е едва в началото на разред равнокрили. Още много му оставаше.
— Добре, продължавай.
Компютърът на хроматографския апарат изпиука; анализът на белите пухчета бе завършен. На екрана се появи графика, подобна на планински масив; отдолу имаше текст.
Купър се наведе напред и се зачете:
— Има куркумин, диметоксикуркумин, бис-диметоксикуркумин, летливи масла, аминокиселини: лизин, триптофан, треонин и изолевцин, хлор, следи от белтъчини и голямо количество сложни въглехидрати, мазнини, натрий… Никога не съм виждал такава комбинация.
Хроматографията е незаменим метод за откриване на всякакви вещества, но апаратът не казва нищо за произхода им. Райм често успяваше да се досети за някои материали, като бензин и експлозиви, само от химичния им състав. Тези вещества обаче бяха нови за него. Вгледа се в списъка и се опита да определи кои от съставките биха могли да се срещнат заедно и кои — не.
— Куркуминът, производните му и въглехидратите очевидно си пасват.
— Очевидно — измърмори Амелия Сакс, която бе пропуснала не един урок по химия в гимназията заради улични състезания с коли.
— Ще го наречем „вещество едно“. После аминокиселините, остатъците от белтъци и мазнини, всичко това също се среща заедно. Това ще е „вещество две“. Хлорът…
— Отрова, нали? — намеси се Пуласки.
— … и натрият са най-вероятно сол. — Райм хвърли мрачен поглед на новобранеца. — Опасна само за хора с високо кръвно. И за голите охлюви.
Младокът отново заби нос в екрана със снимките на насекоми.
— И така, като комбинираме с аминокиселините, мазнините и въглехидратите, предполагам, че вещество две е храна. Влез в мрежата, Мел, и намери какво, по дяволите, е куркумин.
Купър бързо намери отговора:
— Прав си. Това е растителен оцветител за хранителни продукти. Обикновено се среща заедно с другите съставки на вещество едно. Също и с летливите масла.
— В какви продукти?
— Стотици.
— Например?
Купър започна да чете от дългия списък и Райм го прекъсна:
— Чакай. В списъка има ли пуканки?
— Да видим… да, има.
Райм се обърна и извика на Пуласки:
— Можеш да спреш.
— Да спра?
— Това не е хитинова обвивка, а люспа от царевично зърно. Сол, мазнина и пуканки. Трябваше веднага да се досетя, по дяволите. — Въпреки това той запази доброто си настроение. — Пиши в таблицата, Том. Нашият човек си пада по долнопробна храна.
— Това ли да запиша?