— Разбира се, че не. Може да мрази пуканките. Може да работи във фабрика за пуканки или в киносалон. Напиши само „пуканки“. — Райм погледна таблицата. — Да видим сега другите частици. Белезникавата тъкан.
Купър пусна нова проба на хроматографа. Резултатът беше захар и пикочна киселина.
— Киселината е концентрирана. Захарта е чиста, няма други хранителни вещества, а кристалите ѝ са с необичайна структура. Никога не съм я виждал смляна по такъв начин.
Новината разтревожи Райм.
— Прати резултата при сапьорите на ФБР.
— Сапьори ли? — изненада се Селито.
— Не си ли чел книгата ми?
— Не — тросна се дебелакът — прекалено съм зает да гоня престъпници.
— Право в целта. Все пак не е зле да попрегледаш поне имената на главите. Например „Самоделни взривни устройства“. Захарта често се използва. Ако се смеси с натриев нитрат, получаваш димка. С перманганат дава лек експлозив, но затворена херметично, може да нанесе сериозни поражения. Не знам дали пикочната киселина се връзва, но в Бюрото имат най-добрата база от данни в света. Те ще ни кажат.
Лабораторията на ФБР извършваше безплатни анализи за всички щатски и местни полицейски институции, но при две условия: да приемат резултатите за неопровержими и да ги покажат на адвоката на обвиняемия. Поради тази щедрост и голямата надеждност на анализите агентите бяха заринати от поръчки — извършваха по над 700 000 изследвания годишно.
Дори най-изтъкнатият детектив от Ню Йорк трябваше да чака на опашка за такъв анализ, но Линкълн Райм имаше вътрешен човек — специален агент Фред Делрей от манхатънското управление на ФБР често работеше с Райм и Селито и бе доста влиятелен. Не по-малко важен беше фактът, че Райм бе помогнал на Бюрото за създаването на лабораторията им по криминалистика. Той се обади на Делрей, който в момента разследваше сигналите за възможни бомбени нападения в Ню Йорк. Чернокожият агент телефонира в главната квартира на ФБР във Вашингтон и след минути към случая бе прикрепен лаборант. Купър му изпрати резултатите от анализа и цифрови снимки на кристалите.
След по-малко от десет минути телефонът иззвъня.
— Команда, вдигни телефона — заповяда Райм.
— Детектив Райм, моля.
— Аз съм Райм.
— Агент Филипс от Девета улица.
Имаше предвид Девета улица във Вашингтон. Главната квартира на ФБР.
— Какво имате за нас? — дръпнато попита Райм.
— И благодаря, че се обадихте толкова скоро — побърза да добави Сакс; понякога се налагаше да компенсира рязкото държане на Райм.
— Няма място за притеснение, госпожо. Онова, което изпратихте, ми се стори странно, затова го прехвърлих към „Анализи“. Получихме резултат. Почти няма съмнение за вида на веществото.
„Колко опасен е експлозивът?“ — запита се Райм.
— Казвайте. Какво е веществото?
— Захарен памук.
Райм не знаеше такова жаргонно наименование, но се появяваха все нови експлозиви с невиждана мощ. Дали не беше някой от тях?
— Какви свойства има?
— Сладки — отвърна след кратка пауза агентът.
— Как така?
— Сладко е. Вкусно.
— Истински захарен памук ли имате предвид? От онзи, дето се продава по панаирите?
— Да, точно така.
— Ясно — въздъхна криминалистът. — А пикочната киселина сигурно е попаднала на обувката му, когато е стъпил на някое припикано от кучета място.
— Не знам къде е стъпвал — отвърна агентът, верен на типичната за Бюрото прецизност, — но наистина даде положителен резултат на теста за кучешка урина.
Райм благодари и прекъсна връзката. Обърна се към сътрудниците си:
— Пуканки и захарен памук. Къде може да е бил?
— На футболен мач?
— Нюйоркските отбори отдавна не са играли на местен терен. По-вероятно нашият извършител е минал през място, където наскоро е имало панаир или карнавал. — Райм се обърна към Джинива: — Да си ходила на панаир в последно време? Може да те е набелязал там.
— Аз ли? Не. Не съм по панаирите.
Райм се обърна към Пуласки:
— Задачата с буболечките отпадна, полицай. Обадѝ се където трябва и провери какви разрешителни са издавани за панаири, карнавали, религиозни празници и всякакви такива.
— Слушам.
— Какво още имаме? — попита Райм.
— Люспици от конзолата на апарата за микрофилми, където го е ударил с тъпия предмет.
— Люспи ли?
— Лак, предполагам, от предмета, който е използвал.
— Добре, прати ги в Мериленд.
В мерилендската централа на ФБР имаше голям архив с данни за всякакви видове боя. Използваше се най често за сравняване на проби от автомобилна боя, но имаха и много информация за различни лакове. След още едно обаждане до Делрей Купър изпрати резултата от хроматографския анализ на люспиците. Няколко минути по-късно телефонът иззвъня. Оказа се, че такъв лак се използва при изработването на екипировка за източни бойни изкуства и полицейски палки. Лошата новина бе, че лакът не съдържа производствени маркери и се продава в големи количества — на практика с неустановим произход.