— Напротив. В чантичката ти е. А цветето е за късмет.
Кара излезе и външната врата се затръшна след нея.
— Какви ги говори тая? — измърмори Джинива и погледна чантичката си, която бе затворена.
Сакс се засмя:
— Отвори я.
Джинива отвори ципа и примигна от удивление. Вътре бе пъхнат билет за представлението на Кара. До него имаше изсушена теменужка.
— Как го направи? — прошепна Джинива.
— Никога не ни се е случвало да я хванем — отвърна Райм. — Знаем само, че е много добра.
— Уха!
Момичето извади лилавото цвете.
Криминалистът погледна картата, докато Купър я заканваше на дъската до листа със значението ѝ.
— Така, картата изглежда подходяща за нападение с окултни подбуди, но престъпникът не е знаел какво всъщност означава. Взел я е случайно заради ефекта.
Райм изведнъж замълча и се втренчи в таблицата на дъската. След миг разбра. Намръщи се. Обмисли идеята си за известно време, след това кимна:
— Мамка му.
Другите го погледнаха.
— Какво? — попита Купър.
— Бъркаме от самото начало.
Селито спря да търка лицето си.
— Какво имаш предвид?
— Вижте отпечатъците по нещата в плика. Той е избърсал своите, нали?
— Да.
— Обаче отпечатъци има. И вероятно са на продавачката, защото същите има и на касовата бележка.
— Да. — Селито сви рамене. — И какво от това?
— Значи е избърсал отпечатъците си, преди да занесе нещата на касата. Още в магазина.
Другите мълчаха. Подразнен, че никой не се досеща, криминалистът добави:
— Защото е искал да остави плика. За да го намерим.
Пуласки кимна:
— Иначе щеше да изтрие всичко, след като се прибере вкъщи.
— Точно така! — почти триумфално обяви Райм. — Мисля, че уликите са подхвърлени. Искал е да си помислим, че е опит за изнасилване с някакви окултни подбуди. Така, така… Да се върнем няколко крачки назад.
Неловкият поглед, който Пуласки хвърли към краката му при тази метафора, развесели Райм.
— Нападателят издебва Джинива в музея. Мястото не е обичайно за нападение с цел изнасилване. После я удря (в случая манекена) достатъчно силно, за да я убие или поне да я зашемети за няколко часа. Ако е така, защо са му тиксото и ножчето? Оставя карта таро, символизираща духовно търсене. Не, това не е опит за изнасилване.
— Какво тогава? — недоумяваше Селито.
— Точно това трябва да узнаем. — Райм се замисли за момент, после попита: — Бари не е видял нищо, нали?
— Той така ми каза.
— Но убиецът се връща и го убива. — Райм се намръщи — И господин Сто и девет счупва апарата за микрофилми. Той е професионалист, но да се поддадеш на гнева е много непрофесионално. Жертвата се измъква. Няма време да троши, защото ще я изпусне. — Райм се обърна към момичето. — Ти каза, че си чела някакъв стар вестник, нали?
— Списание.
— На апарата за микрофилми ли?
— Да.
— Тези ли?
Райм кимна към голям найлонов плик с няколко плаки, които Сакс бе взела от библиотеката. Две места в кутията, първо и трето, бяха празни.
Джинива погледна плаките и кимна:
— Да. Статията, която четях, беше тук. На празните места.
— Прибра ли плаките от апарата?
— Нямаше нищо — отвърна Сакс. — Сигурно ги е взел.
— И е счупил апарата, за да не забележим, че липсват. О, става интересно. Какво е искал да направи? Какъв е мотивът?
Селито се засмя:
— Мислех, че не се интересуваш от мотиви, само от улики.
— Има разлика, Лон. Да използваш мотив като доказателство в съда е чиста спекулация; съвсем друго е да използваш мотива, за да се добереш до улики, които недвусмислено доказват вината. Някой убива колегата си с пистолет, който откриваме в гаража му зареден и с неговите отпечатъци. В такъв случай, какво значение има дали го е застрелял просто защото не го понася или защото е бил любовник на жена му? Уликите са истинските доказателства. Добре, но ако няма пистолет, куршуми и отпечатъци? Тогава съвсем логично възниква въпросът защо е извършено убийството? Отговорът може да ни посочи улики, които ще докажат вината му. Извинете ме за лекцията.
— Край с доброто настроение, а? — измърмори Том.
Райм изръмжа:
— Пропускам нещо и това не ми харесва.
Джинива се намръщи. Райм забеляза и попита:
— Какво има?
— Ами, мислех си… Доктор Бари каза, че още някой се интересувал от същия брой на списанието. Искал да го вземе, но господин Бари му казал да изчака, докато свърша.
— Каза ли кой?
— Не.
Райм се замисли.
— Добре, да предположим, че библиотекарят казва на този някой, че ти се интересуваш от списанието. Престъпникът иска да го открадне и да те убие, защото си го прочела или ще го прочетеш.