Боевете продължиха целия ден. Вечерта започна линч. Обесиха един чернокож, запалиха трупа му и танцуваха наоколо като пияни диваци. Това ме потресе!
Избягах във фермата ни на север и смятам да се посветя на обучение на децата в училище, работа в градината и всичко друго, с което бих могъл да помогна за свободната кауза на нашия народ.
Скъпа жено, след тези ужасни събития животът ми се струва опасно и несигурно нещо и — ако си готова да предприемеш това пътуване — бих искал двамата със сина ни да дойдете при мен. Изпращам ви билети и десет долара за пътни разходи. Ще ви посрещна на гарата в Ню Джърси и оттам ще вземем параход нагоре по реката до фермата.
Можеш да работиш с мен в училището, а Джошуа ще продължи обучението си и ще помага на нас и Джеймс във винарната и магазина. Ако някой те пита каква работа имаш във фермата, казвай, че само се грижим за стопанството, докато господарят Трилинг го няма. Омразата, която видях в очите на бунтовниците, ме убеди, че никъде не е безопасно, дори в нашето идилично кътче. Ако се разчуе, че собствениците са негри, веднага ще се намери някой, който ще пожелае да ни подпали или ограби.
Дойдох от място, където ме държаха в плен и ме смятаха само за три пети човек. Надявах се, че като се преместя на север, това ще се промени. Уви, този момент все още е далеч. След трагичните събития от последните няколко дни разбрах, че ние с теб и другите като нас все още не сме приети като пълноправни хора и борбата ни за равенство в очите на другите трябва да продължи с неотслабваща решителност.
Предай моите поздрави на сестра си и Уилям, и на децата им, разбира се. Кажи на Джошуа, че се гордея с успехите му по география.
С трепет чакам деня, когато ще видя теб и сина си, и се моля на Господ да е по-скоро.
Джинива взе писмото от скенера. Вдигна очи и каза:
— Войнишките бунтове от 1863 година. Най-тежките граждански вълнения в американската история.
— Тук не се споменава нищо за тайната — изтъкна Райм.
— Тоя е в другите писма, които са вкъщи. Показах ви това, за да видите, че не е бил престъпник.
Райм се намръщи:
— Да, но кражбата е била пет години след като е написал това. Защо го приемаш като доказателство, че е невинен?
— Исках да ви покажа, че не звучи като крадец, нали? Това не е човек, който би откраднал от благотворителен фонд за бивши роби.
— Това не е доказателство.
— Според мен е.
Момичето отново погледна писмото и го изглади с ръка.
— Какво означава това „три пети човек“? — поинтересува се Селито.
Райм си спомни, че имаше нещо такова в американската история, но понеже нямаше навик да се обременява с ненужни знания, не можеше да каже точно какво.
Джинива обясни:
— Преди Гражданската война при изчисляване на представителството в Конгреса робите се брояли като три пети човеци. Това не било унизителна мярка на Конфедерацията, както бихте си помислили; идеята била на Севера. Те изобщо не искали робите да се броят, понеже така Югът щял да има повече представители в Конгреса и Изборната комисия. Южняците искали робите да се броят като цели хора. Правилото за трите пети било компромисно решение.
— Брояли ги при определянето на местата в Конгреса, но пак нямали право да гласуват — изтъкна Том.
— О, разбира се.
— Също като жените — добави Сакс.
В момента Райм най-малко от всичко се интересуваше от историята на гражданските права в Америка.
— Искам да видя и другите писма, а също да се намери друго копие на списанието „Илюстрован седмичник за цветнокожи“. Кой брой?
— От двайсет и трети юли хиляда осемстотин шейсет и осма — отвърна Джинива. — Но трудно ще се намери.
— Ще се постарая — обеща Мел Купър и веднага затрака по клавишите.
Джинива погледна часовника си.
— Вече наистина трябва…
— Привет на всички — чу се провлачен мъжки глас от вратата.
Роланд Бел бодро влезе в лабораторията; носеше дебело кафяво яке, синя риза и дънки. Роденият в Северна Каролина полицай преди няколко години се беше преместил в Ню Йорк по лични причини. Имаше буйна кестенява коса и добродушни очи и беше толкова небрежен, че градските му колеги често се изнервяха. Райм обаче подозираше, че върши всичко бавно не заради южняшката кръв, а заради важността на работата си. Бел беше специалист по охраната на свидетели и други потенциални жертви на насилие. Групата му не беше официално в структурата на Нюйоркското полицейско управление, но въпреки това се водеше „Отряд за специални задачи“. Съкращението ОСЗ можеше да се тълкува и като „Отряд за спасяване на задници“.