— Роланд, това е Джинива Сетъл.
— Здрасти, госпожице — изръмжа детективът и се здрависа с нея.
— Не ми трябва бодигард — отсече момичето.
— Не се притеснявай, няма да ти се пречкам. Честна дума. Ще стоя скрит като кърлеж във висока трева. — Бел погледна Селито. — Какъв е случаят?
Дебелият детектив го запозна с подробностите, които им бяха известни до момента. Бел слушаше спокойно, но Райм видя тревога в очите му. След като изслуша Селито. Южнякът отново си придаде весело изражение и зададе на Джинива няколко въпроса за нея и семейството ѝ, за да може да планира мерките за охрана. Тя отговаряше колебливо, сякаш полагаше голямо усилие.
След като Бел най-после свърши, Джинива заяви нетърпеливо:
— Трябва вече да тръгвам. Някой би ли ме закарал вкъщи? Ще си взема учебниците и писмата на Чарлз. Трябва обаче да отивам на училище.
— Детектив Бел ще те закара у дома — успокои я Райм и добави със смях: — Но за училището, мисля, че се разбрахме днес да почиваш. Можеш да си преговаряш уроците или нещо друго.
— Не, не сме се разбирали такова нещо! Вие казахте „ще ти зададем няколко въпроса, пък после ще видим“.
Не бяха много хората, които обръщаха думите на Райм срещу самия него. Той изръмжа:
— Няма значение какво съм казал. Трябва да си останеш вкъщи, защото престъпникът може вече да те търси. Опасно е.
— Господин Райм, задължително трябва да се явя на тези тестове. В моето училище не се приемат изключения от програмата.
Джинива ядосано стискаше една гайка на дънките си. Беше толкова слабичка. Райм се почуди дали родителите ѝ не са маниаци на здравословното хранене и не ѝ дават само диетичен хляб и тофу. Изглежда много преподаватели залитаха в тази крайност.
— Веднага ще се обадя в училището — намеси се Сакс. — Ще им кажем за нападението и…
— Искам да отида — тихо каза Джинива и погледна Райм в очите. — Веднага.
— Остани си вкъщи поне един-два дни, докато научим повече — опита се да я склони той. — Или докато спипаме този негодяй.
С тези жаргонни думи искаше да я предразположи, но веднага съжали. Прозвуча престорено. По същия начин пред него хората говореха твърде високо и твърде весело, само защото беше инвалид. Това го дразнеше.
По същата причина се подразни и Джинива.
— Наистина бих се радвала някой да ме закара — натърти тя. — Иначе ще взема метрото. Но ако искате онези писма, трябва да тръгвам веднага.
Раздразнен от този спор, Райм отсече:
— Не позволявам.
— Може ли да използвам телефона?
— Защо?
— Искам да се обадя на един човек.
— Какъв човек?
— Онзи адвокат, за когото споменах. Уесли Гоудс. Има кантора в Харлем.
— Искаш да му се обадиш? — намеси се Селито. — Защо?
— Да го попитам дали имате право да ме спирате от училище.
Райм изсумтя:
— За твое добро е.
— Това ще реша сама.
— Може би родителите или чичо ти.
— Не са те, които завършват единайсети клас напролет.
Сакс се изкиска. Райм я погледна мрачно.
— Само за ден-два, госпожице — намеси се Бел.
Джинива продължи, сякаш не го чу:
— Господин Гоудс освободи Джон Дейвид Колсън от „Синг-синг“, след като беше лежал десет години за убийство, което не е извършил. И на два-три пъти е съдил Ню Йорк, самия щат. Досега няма загубено дело. Наскоро завърши едно във Върховния съд. За правата на бездомниците.
— И него е спечелил, нали? — изръмжа Райм.
— Обикновено печели. Не знам да е загубил някое.
— Това е лудост — измърмори Селито. Все още търкаше мястото, където го бе опръскала кръвта. — Ти си дете…
— Няма ли да ми позволите да се обадя? — сопна се Джинива. — Дори затворниците имат това право.
Дебелакът въздъхна и махна към телефона.
Тя извади тефтерчето си и набра.
— Уесли Гоудс — измърмори Райм.
Джинива вирна глава, докато чакаше да ѝ се обадят, и добави:
— Завършил е в Харвард. А, съдил е и армията. За правата на хомосексуалистите, струва ми се.
Заговори по телефона:
— Господин Гоудс, моля… Предайте му, че Джинива Сетъл го търси. Свидетелка съм на престъпление и съм задържана от полицията. — Даде адреса на Райм и добави:
— Държат ме против волята ми и…
Райм погледна Селито, който завъртя очи и измърмори:
— Добре.
— Чакайте — каза Джинива по телефона; обърна се към едрия детектив. — Пускате ли ме на училище?
— Само за теста.
— Два са.
— Добре. За двата проклети теста — изръмжа Селито, после заръча на Бел: — Не се отделяй от нея.