— Понякога пускат предсрочно, човече — оправда се Ралф, опитвайки се да прикрие факта, че е изпитвал Джакс. — Какво вика Лил?
— Каза да те издиря. Обади му се. Той ще потвърди.
— Щял да потвърди. Я ми опиши татуировката му.
Хилавият Ралф със смешната козя брадичка се поокопити. Пак го изпитваше.
— Коя? — контрира Джакс. — Розата или ножа? Знам също, че имал и около оная си работа, ама нея не съм я виждал отблизо.
Ралф кимна:
— Как се казваш?
— Джаксън. Алонсо Джаксън, но ми викат Джакс.
Някога името му бе известно в квартала. Запита се дали Ралф е чувал за него. Явно не — хърбавият негодник не реагира. Джакс се ядоса.
— Обади се на Делил да провериш. Само не споменавай името ми по телефона, ако ме разбираш. Кажи, че Кралят на графитите е дошъл да му помогнеш.
— Кралят на графитите — повтори Ралф.
Явно се чудеше откъде идва този прякор. Дали Джакс пръскаше кръвта като цветен спрей?
— Добре. Може да проверя. Зависи. Значи теб са те пуснали.
— Да.
— За какво лежа?
— Грабеж и незаконно оръжие. — Джакс понижи глас. — Искаха да ме тикнат по двайсет и пети, но ми се размина.
Намекваше за член 125.25 от наказателния кодекс — опит за убийство.
— И сега си свободен, а? Супер.
На Джакс му се стори странно: когато го поздрави и го почерпи цигара, хилавият нещастник щеше да напълни гащите. Сега, след като научи, че е лежал за въоръжен грабеж и опит за убийство и пръска кръвта като спрей, Ралф видимо се успокои.
Добрият стар Харлем.
Преди да го освободят от затвора, Джакс помоли Делил Маршал за помощ и той го насочи към Ралф. Лил обясни защо дребният негодник е толкова полезен: „Тоя се бута навсякъде, сякаш улиците са негови. Знае всичко. А ако не знае, може да научи.“
Кървавият Крал на графитите дръпна силно от цигарата си и заговори по същество:
— Имам нужда от помощ, човече.
— Тъй ли? Какво по-точно?
„Какво по-точно искаш“ и „какво по-точно ще изкарам“ — въпросът имаше две страни.
Справедливо.
Джакс се огледа. Освен тях наоколо имаше няколко гълъба и две дребнички, хубави доминиканки, които минаваха наблизо. Въпреки студа носеха прилепнали бодита и тесни шорти, подчертаващи пищните им форми.
— Хей, мацета — извика Джакс.
Момичетата пресякоха улицата и се отдалечиха на изток в своя територия. Пето авеню от край време беше граница между черния Харлем и Испанския квартал — Ел Барио. Преминеш ли на изток от Пето, това вече е „Другата страна“. Пак ще си пич, пак ще си готин, но ще си в друг Харлем.
Джакс изпрати момичетата с жаден поглед.
— Мамка му.
Твърде дълго бе стоял в затвора.
— Думай — подкани го Ралф и скръсти ръце като египетски принц.
Джакс изчака около минута, после се наведе и прошепна на ухото на фараона:
— Трябва ми патлак.
— Още си свеж, пич — отговори Ралф след известно замисляне. — Ако те пипнат с патлак, веднага пак ще те опандизят. Отиваш директно в „Райкърс“. Струва ли си да рискуваш толкова?
— Можеш ли да ми намериш или не? — търпеливо попита Джакс.
Дребосъкът се намести и го погледна.
— Много гот си лафим с теб, пич, ама хабер си нямам откъде да ти взема. Патлак имам предвид.
— Е, тогава тия зелените ще отидат за друг.
Джакс извади една пачка, взе няколко двайсетачки и ги подаде на Ралф. Внимателно, разбира се. Един чернокож да подава на друг банкноти в Харлем — това веднага би привлякло полицията, дори двамата току-що да са излезли от Баптистката църква.
Ралф вдигна вежди и бързо прибра парите.
— Имаш доста хартийки.
— Така си е. И част от тях могат да са твои още сега. Пък после може да получиш и още. Вадиш късмет. Е, имаш ли интерес?
Джакс прибра пачката.
— Какъв патлак? — изръмжа Ралф.
— Малък. Да се крие лесно, сещаш ли се?
— Ще ти струва пет.
— Два.
— Студен ли?
Като че ли Джакс ще иска оръжие с регистрационен номер.
— Ти как мислиш?
— Значи два не стигат — отвърна дребният египтянин.
Беше станал по-смел; никой не убива човек, от когото иска услуга.
— Три — предложи Джакс.
— Три и половина.
Джакс се замисли. После удари юмрука на Ралф със своя. Пак се огледа.
— Искам и нещо друго. Имаш ли връзки в училищата?
— Може би. Какви училища? Не знам нищо за Бронкс, Бруклин или Куинс. Само тук, в махалата.
Джакс се намръщи. „Махала“ ли? Той бе израснал в Харлем и не беше живял на друго място, освен в казарми и затвори. Можеше да го наречеш „квартал“, но не и „махала“. Махали имаше в Ел Ей, Нюарк и някои райони на Бруклин. Харлем беше друг свят. Джакс се ядоса, че Ралф използва тази дума, въпреки че едва ли се отнасяше с някакво неуважение към квартала. Навярно просто гледаше неподходящи филми.