Сега Бел прецени, че няма опасност, и тръгна с нива Сетъл към дома ѝ. Даде знак на Мартинес и Линч да се приближат. Представи ги на момичето, след което двамата полицаи се отдалечиха да огледат района. Джинива отключи външната врата и тримата с униформения полицай се качиха на втория етаж.
— Чичо Бил — извика тя, щом потропа на вратата. — Аз съм.
Отвори им едър мъж около петдесетте с няколко бенки на бузата. Усмихна се и кимна на Бел:
— Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Уилям.
Детективът се представи и се ръкуваха.
— Миличка, добре ли си? Ужасна случка.
— Добре съм. Полицията ще се навърта известно време наоколо. Опасяват се, че онзи човек може пак да ме нападне.
Чичото се намръщи загрижено:
— По дяволите. — Махна към телевизора. — В новините само за теб говорят.
— Споменаха ли името ѝ? — тревожно попита Бел.
— Не. Защото е непълнолетна. И не са показали снимки.
— Това е добре… — Свободата на словото беше нещо много хубаво, но понякога на Роланд Бел му се искаше да наложи известна цензура по отношение самоличността на свидетелите. — Така, изчакайте в антрето. Искам да проверя вътре.
— Добре.
Бел влезе и огледа апартамента. Входната врата се заключваше с две резета и стоманена ключалка. Предните прозорци гледаха към отсрещните къщи. Имаше странично прозорче към тясна уличка и съседната сграда. На отсрещната стена нямаше прозорци, удобни за стрелба. При все това Бел затвори прозорците и спусна щорите.
Апартаментът беше голям — в коридора имаше две врати, предна към хола и задна към килера. Бел се увери, че ключалките работят и се върна в антрето.
— Готово.
Джинива и чичо ѝ се обърнаха.
— Изглежда добре — обяви Бел. — Само дръжте вратите и прозорците заключени, а щорите — спуснати.
— Добре — отвърна чичото. — Ще се постараем.
— Отивам за писмата — каза Джинива и влезе в една от спалните.
След като прецени апартамента от гледна точка на безопасността, Бел го погледна като място за живеене.
Стори му се стерилно. Безупречни бели мебели, кожена тапицерия и ленени покривки, навсякъде — пластмасови предпазители. Купища книги, африкански и карибски статуетки и картини, витрина със скъп порцелан и кристали. Африкански маски. Много малко вещи със сантиментална стойност. Почти никакви семейни снимки.
Жилището на Бел бе пълно със снимки на всякакви роднини — особено на двете му момчета, а също на всичките им братовчеди от Северна Каролина. Имаше ѝ няколко фотографии на покойната му жена, но от уважение към сегашната му любима — Луси Кър, отскоро шериф в Щата на катранените хълмове — нямаше снимки на Бел с предишната му съпруга, само на майката със синовете ѝ. (Луси, чиито снимки също изобилстваха по стените, заяви, че го уважава, задето е запазил фотографиите на покойната госпожа Бел с децата ѝ.)
Бел попита чичото на Джинива дали е виждал наскоро непознати в сградата.
— Не, господине. Никого.
— Кога ще се върнат родителите ѝ?
— Не мога да кажа. Джинива е говорила с тях.
Момичето се върна след пет минути. Подаде на Бел плик с два пожълтели листа и заръча:
— Внимавайте. Нямам копия.
— О, не познаваш господин Райм. Той пази уликите като зеницата на окото си.
— Отивам на училище — обяви Джинива пред чичо си; обърна се към Бел: — Да тръгваме.
— Слушай, момиче, искам да се държиш учтиво, както съм те учил — измърмори чичото. — Ще казваш „сър“ или „господине“, когато говориш с възрастни.
Тя го погледна дръзко:
— Не помниш ли какво казва татко? Че всеки трябва да си заслужи правото да го наричат „сър“. И аз така смятам.
Чичото се засмя:
— Такава си е моята племенничка. Опако дете. Затова толкова я обичаме. Прегърни чичо си, момиче.
Смутено и сковано, също като синовете на Бел пред други хора, Джинива прегърна чичо си.
На стълбището Бел връчи писмата на униформения полицай и нареди:
— Незабавно ги занеси на Линкълн Райм.
— Слушам.
След това детективът извика Мартинес и Линч. Те докладваха, че навън е чисто. Бел и момичето се качиха в колата при Пуласки.
Когато запали двигателя, Бел се обърна към Джинива:
— Я кажи, носиш ли някоя книга, която няма да ти трябва днес?
— Книга ли?
— Учебник.
Тя извади един.
— Социология. Голяма скука.
— Няма да го чета. Мисля да се представя за учител.