— В колежа има практика да сканират всичко от архива и да го съхраняват на електронни файлове.
— Предусещам добри новини, Мел? Или блъфираш?
Купър натисна няколко клавиша. Махна към екрана:
— Ето… 23 юли 1868 година, „Илюстрован седмичник за цветнокожи“.
— Не мога да повярвам. Хайде, чети, Мел. Но преди това ми кажи дали господин Сингълтън се е удавил в Хъдсън или не.
Купър въведе някаква команда, намести очилата си, наведе се напред и обяви:
— Ето. „Позор. Престъплението на един бивш роб. Ветеранът от Гражданската война Чарлз Сингълтън позорно предава каузата на народа си.“
Самата статия гласеше:
— „Във вторник, 14 юли, Нюйоркският съд издаде заповед за арестуване на Чарлз Сингълтън, бивш роб и ветеран от Гражданската война по обвинения, че е откраднал значителна сума в злато и други ценности от Националния фонд за образование на бивши роби на Двайсет и трета улица в Манхатън, Ню Йорк.
Господин Сингълтън се измъкнал от полицейската шайка, блокирала целия град, и властите предположили, че е избягал в Пенсилвания, където сестрата на съпругата му живее със семейството си.
Рано сутринта в четвъртък обаче, на 16-ти, той е бил забелязан от един полицай, докато отивал към пристанището.
Започнало преследване, в което се включили десетки полицаи и ирландци от квартала, подтикнати от чувството за граждански дълг (и обещаната сума от пет долара за онзи, който спре престъпника). Беглецът се опитал да се измъкне между копторите около реката.
Пред бояджийницата на Двайсет и трета улица господин Сингълтън се препънал. Един конен полицай го настигнал и за малко да го залови, но престъпникът се изправил и позорно продължил да бяга.
Измъкнал се от преследвачите, но само временно. Един чернокож търговец го видял от магазина си и го заклел да спре в името на правосъдието. Изтъкнал, че знае за престъплението на господин Сингълтън и го обвинил, че опозорява народа си. Будният гражданин, Уокър Лоукс, хвърлил тухла по господин Сингълтън с намерението да го повали. Беглецът обаче се дръпнал навреме, заявил, че е невинен, и продължил да бяга. Бившият роб бил заякнал от работа в една ябълкова градина и бягал със светкавична бързина. Господин Лоукс насочил полицията след него и край доковете на Двайсет и осма улица, близо до фериботния терминал, пътят му бил пресечен от други бдителни блюстители на реда. Там той спрял, изтощен, и се облегнал на рекламната табела на «Шуърсуифт експрес». Тогава детективът, който го преследвал вече два дни, капитан Уилям П. Симс, го призовал да се предаде и насочил пистолета си към него.
От отчаяние или от страх, че злодеянието му не може да остане ненаказано, господин Сингълтън се хвърлил в реката. Изкрещял думи, които никой не успял да чуе.“
— Дотук е стигнала Джинива преди нападението — отбеляза Райм. — Забрави Гражданската война, Сакс. Това се казва да те държат в напрежение. Продължавай, Купър.
„Изчезнал под водата и всички помислили, че е загинал. Трима полицаи взели лодка от близкия кей и навлезли в реката, за да се уверят. Най-сетне го открили, замаян от падането, вкопчен за една плаваща греда. Патетично (престорено според някои очевидци) повтарял имената на съпругата и сина си.“
— Поне е оцелял — намеси се Сакс. — Джинива ще се зарадва.
„Получил лекарска помощ, бил окован и отведен в затвора. Делото било насрочено за същата вечер. Пред съда били представени неопровержими доказателства, че Сингълтън е откраднал банкноти и златни монети, възлизащи на баснословната сума от трийсет хиляди долара.“
— Така си и мислех — заяви Райм. — Скрито имане. На колко се равнява това в наши дни?
Купър проведе ново търсене и надраска няколко числа в бележника си.
— Равняват се на около осемстотин хиляди долара — обясни след малко.
Райм изръмжа:
— „Баснословна сума“. Така си е. Продължавай.
„Портиерът на една съседна сграда видял как господин Сингълтън влиза през задния вход на фонда за обучение на бивши роби и излиза двайсет минути по-късно с две големи торби. Полицията извикала управителя на фонда и се установило, че сейфът е разбит с чук и длето, каквито по-късно били намерени у подсъдимия. Били представени доказателства, че на няколко срещи в Галоус Хайтс господин Сингълтън е спечелил благоразположението на изтъкнати граждани като почитаемите Чарлз Съмнър, Тадеус Стивънс и Фредерик Дъглас и сина му Люис Дъглас под претекст, че помага на тези благородни мъже за защитата на правата на народа си пред Конгреса.“
— А, чудесно. Това са срещите, за които говорихме. Наистина са били за защита на гражданските права. А тези хора сигурно са колегите, които той споменава в писмата си. Изглежда, че са били големи клечки. Какво друго пише?