„Според прокурора мотивът му да помага на тези изтъкнати личности бил не да помогне за каузата на негрите, а да събере сведения за фонда и други авоари, които би могъл да ограби.“
— Това ли е тайната? — запита се Сакс.
„На процеса господин Сингълтън не коментира тези обвинения, освен най-общо и заяви, че обича съпругата и сина си. Капитан Симс успя да намери голяма част от откраднатото. Предполага се, че негърът е скрил останалите няколко хиляди, но той отказа да разкрие къде. Нищо от тези пари не беше намерено, освен сто долара в златни монети, които господин Сингълтън носел при залавянето си.“
— Теорията за заровено съкровище пропада — измърмори Райм. — Жалко, тъкмо започваше да ми харесва.
„Обвиняемият бързо бе обявен за виновен. Съдията задължи бившия роб да върне остатъка от откраднатото, но той пак отказа, твърдейки, че е невинен. Затова съдията мъдро отсъди цялото имущество на престъпника да бъде конфискувано и продадено за възстановяване на сумата, а на самия него наложи пет години лишаване от свобода.“
Купър вдигна очи. — Това е.
— Защо му е на някого да прибягва към убийство само за да потули тази история? — недоумяваше Сакс.
— Да, това е големият въпрос… — Райм се втренчи в тавана. — И така, какво знаем за Чарлз? Бил е учител и е участвал във войната, имал е ферма в щата и е работил там. Бил е арестуван и осъден за кражба. Пазел е някаква тайна, която би имала трагични последствия, ако се разчуе. Посещавал е тайни събрания в Галоус Хайтс. Участвал е в движението за граждански права и е бил близък с изтъкнати политици на своето време.
Райм се приближи с количката до монитора, зачете се в статията. Не виждаше никаква връзка между тогавашните събития и случая с Извършител 109.
Телефонът на Селито иззвъня. Той се обади и се заслуша за момент. Вдигна вежди.
— Добре, благодаря. — Затвори и погледна Райм. — Бинго!
— Какво „бинго“?
— Един от екипите, претърсващи Италианския квартал около мястото на Колумбовия фестивал, е попаднал на евтино магазинче на улица „Мълбъри“. Продавачката си спомнила, че преди няколко дни бял мъж на средна възраст е купил всичко, което открихме в плика на престъпника. Запомнила го заради шапката.
— Носил е шапка?
— Не, купил си шапка. Плетена. Направило ѝ впечатление, защото, когато я пробвал, я нахлузил върху лицето си. Видяла го е огледалото на системата за охрана. Уплашила се, че ще я ограби, но той сложил шапката в кошницата си, занесъл всичко на касата, платил и си тръгнал.
Шапката вероятно бе липсващият предмет за 5,95 долара от касовата бележка. Престъпникът я беше пробвал дали става за маска.
— Сигурно е изтрил отпечатъците си с шапката. Продавачката помни ли името му?
— Не, но може да го опише доста добре.
— Ще му направим фоторобот и ще раздадем рисунката на патрулите — обяви Сакс; взе чантичката си и тръгна към вратата, но дебелият детектив не помръдна. Тя спря и го погледна. — Дон, идваш ли?
Селито като че ли не я чу. Тя повтори въпроса си и детективът премигна. Свали ръка от зачервената си буза и се усмихна смутено:
— Извинявай. Добре, да пипнем този негодник.
> найлонов плик:
— карта таро, дванайсетата по ред, „обесеният“, означава духовно търсене;
— плик с усмихнато лице; неустановим произход;
— нож за картон;
— презервативи „Троя“;
— тиксо;
— миризма на жасмин;
— неизвестен предмет за 5,95$; вероятно плетена шапка;
— касова бележка, която сочи, че магазинът е в Ню Йорк; вероятно евтина книжарница или дрогерия;
— покупката е направена в магазинче на улица „Мълбъри“; извършителят е разпознат от продавачката.
> отпечатъци:
— престъпникът е носил гумени ръкавици;
— отпечатъците по предметите в плика са от малки пръсти, без съвпадения в АСИПО; вероятно от продавачката.
> микроследи:
— влакна от памучно въже със следи от човешка кръв; гарота?
— производител — неизвестен;
— изпратени в КОДИС за анализ; няма съвпадение с други ДНК-проби;
— пуканки и захарен памук със следи от кучешка урина;
— вероятна връзка с уличен панаир; направена е проверка за разрешителни за такива празненства; на място са изпратени екипи. Потвърдено — фестивал в Италианския квартал.