> оръжия:
— дървена палка или атрибут от бойните изкуства;
— револвер на „Норт американ армс“, калибър 22, модел „Блек уидоу“ или „Минимастър“;
— самоделни куршуми, кухи, пълни с иглички; без съвпадения в ИБИС или „Дръгфайър“.
> мотив:
— неизвестен; изнасилването вероятно е инсценирано;
— истинският мотив вероятно е да се открадне микрофилмът с броя на „Илюстриран седмичник за цветнокожи“ от 23 юли 1868 година и да се убие Дж. Сетъл заради интереса ѝ към една статия; причините са неизвестни. Статията е за неин прадядо, Чарлз Сингълтън (виж приложението);
— приживе убитият библиотекар е споменал, че още някой се е интересувал от статията;
— записите от телефонните разговори на библиотекаря са изискани; няма следи;
— търси се копие от статията;
— от няколко източника има сведения, че някой е търсил статията; няма следи към самоличността му. Повечето броеве са унищожени. Един е намерен (виж приложението);
— извод: за живота на Дж. Сетъл вероятно все още има риск.
> информацията за случая е изпратена в Архива за особено тежки престъпления:
— убийство в Амарильо, Тексас, преди пет години. Подобен начин на действие — инсценировка (представено като ритуално убийство, но истинският мотив е неизвестен);
— убийство в Охайо, преди три години. Подобен начин на действие — инсценировка (представено като престъпление от сексуални подбуди, но истинският мотив вероятно е поръчково убийство). Материалите по разследването липсват.
> бял мъж;
> 1,80 м, 95 кг;
> на средна възраст;
> нормален глас;
> използвал мобилен телефон, за да притъпи бдителността на жертвата;
> носи тригодишни половинки обувки „Бас“, размер 11, светлокафяви. Дясното ходило е леко изкривено навън;
> миризма на жасмин;
> тъмни панталони;
> плетена маска, тъмна;
> напада случайни минувачи, за да отклони вниманието;
> най-вероятно е наемен убиец.
> все още няма информация.
> бивш роб, прадядо на Дж. Сетъл. Женен, един син. Получил от господаря си овощна градина (ферма) в щата Ню Йорк. Работел и като учител. Замесен в ранното движение за граждански права;
> обвинен в кражба през 1868 година, за което се разказва в статията;
> в писмата си споделя, че пази някаква тайна, която би довела до трагедия, ако се разкрие;
> посещавал събрания в Галоус Хайтс;
— замесен в някаква рискована дейност?
> престъплението според „Илюстрован седмичник за цветнокожи“:
— Чарлз е бил арестуван от детектив Уилям Симс за кражба на голяма сума от фонда за обучение на бивши роби в Ню Йорк. Разбил сейфа на фонда и бил видян от свидетел. Инструментите му са намерени наблизо. Повечето пари са върнати. Осъден на пет години затвор. Няма информация за него след излежаване на присъдата. Подозира се, че е използвал връзките си с лидерите на движението за граждански права, за да получи достъп до фонда.
> кореспонденцията на Чарлз:
— писмо 1, до жена му: войнишките бунтове от 1863 година, насилие срещу чернокожите в щата Ню Йорк, линчуване, палежи; риск за собствеността на чернокожите;
— писмо 2, до жена му: Чарлз участва в битката при Аломатокс в края на Гражданската война.
— писмо 3, до жена му: участва в движението за граждански права; получава заплахи; тайната го измъчва.
10.
През двайсетте години на двайсети век в Ню Йорк възникнало Новото негърско движение, известно като Харлемски ренесанс.
То включвало цяла плеяда от мислители, художници, музиканти и най-вече писатели, които разглеждали изкуството не през призмата на белите американци, а от своя собствена перспектива. В това новаторско движение влизали интелектуалци като Маркъс Гарви и У. Е. Б. Дюбоа, писатели като Зора Нийл Хърстън, Клод Макей и Каунти Кълън, художници като Уилям X. Джонсън и Джон Т. Бигърс и разбира се, музиканти, осигурили непрестанното озвучаване на сцената — Дюк Елингтън, Джозефин Бейкър, У. Ч. Ханди, Юби Блейк.
Трудно би било някой да изпъкне сред останалите в този пантеон на човешкия талант, но ако има такъв човек, това вероятно би бил поетът и новелист Лангстън Хюс, станал безсмъртен с думите: „Какво става с провалената мечта? На слънцето ли бавно съхне… Или с гръм и трясък се взривява тя?“