Убиецът бе сръчен по природа. Навярно го беше наследил от баща си, който, макар че по цял ден се бъхтеше по нефтопроводи, сонди и люлеещите се като глави на динозаври помпи, търпеливо учеше сина си как да използва — и да уважава — инструментите, да измерва и да чертае. Как да поправя. Понякога работеха заедно по камиона или фургона, стягаха оградата, правеха мебели или неща за майка му и леля му: точилка, табакера или дъска за рязане.
— Каквото и да правиш, синко — учеше го баща му, — голямо или малко, винаги влагай еднакво старание. Едни неща не са по-трудни или по-важни от други. Само мащабът е различен.
Баща му бе добър учител и се гордееше с изработеното от сина си. Когато загина, Харт Бойд стискаше направения от Томсън комплект за ваксане и дървения ключодържател с фигурка на индианска глава и надпис „Татко“.
Усвоените умения се оказаха много полезни за Томсън, защото точно в това се заключава професията на наемния убиец. Механика и химия. Все едно да си дърводелец, бояджия или железар.
Томсън Бойд плати на касата — в брой, разбира се — и благодари на продавача. Носеше гумени ръкавици. На излизане спря при малка електрическа косачка, в жълто и зелено. Блестеше от чистота, лъскава, като смарагдово бижу. Защо? Косачката му напомни за неделите, когато косеше моравата зад фургона на родителите си. След това влизаше и заедно с баща си гледаха мач, докато майка му готвеше.
Спомни си сладникавата миризма на бензиновите изпарения, издрънкването, когато въртящото се острие чукнеше камъче и то изхвърчеше, изтръпването от вибрациите на ръкохватките.
Изтръпване, както когато умираш от ухапване на гърмяща змия.
Томсън се сепна; продавачът му говореше нещо.
— Моля?
— Ще ви направя добра отстъпка.
— Не, благодаря.
Когато излезе, още се чудеше какво толкова го е привлякло в машината, защо толкова искаше да я има? Сетне му хрумна обезпокоителната мисъл, че не е заради семейните спомени. Може би причината беше в това, че косачката всъщност представляваше малка гилотина, ефикасно средство за убиване.
Да, може би това беше.
Мисълта не му харесваше, но така стояха нещата.
„Изтръпване…“
Томсън започна тихо да си подсвирква една песничка от младостта и тръгна по улицата; в едната си ръка носеше плика с покупките, в другата — куфарчето с револвера, палката и още няколко инструмента, използвани в занаята му.
Навлезе в Италианския квартал, където боклукчиите почистваха след уличния панаир от предишния ден. Забеляза няколко патрулни коли и застана нащрек. Двама полицаи разговаряха с двойка корейци край сергия с плодове. Той се запита какво ли правят тук. Отиде при един уличен телефон, провери гласовата си поща, но още нямаше информация за Джинива. Това не го тревожеше. Връзките му в Харлем бяха доста добри и съвсем скоро щеше да знае къде учи и живее момичето. Имаше да свърши още една работа. Планираше я още по-отдавна от убийството на Джинива Сетъл и беше не по-малко важна.
Дори по-важна.
Странно, но тази задача също бе свързана с деца.
— Да? — обади се Джакс по мобилния си телефон.
— Ралф.
— К’во има, куче? — Джакс се почуди на какво се е облегнал в момента малкият хилав фараон. — Говори ли с общия ни приятел?
Имаше предвид Делил Маршал.
— Да.
— Каза ли ти, че Кралят на графитите е негов човек?
— Да.
— Хубаво. Какво става с онази работа?
— Намерих каквото искаше, мой човек. То е…
— Не казвай.
Такъв разговор можеше да го вкара за дълго в пандиза. Убеди дребосъка да го чака на една пресечка на Сто и шестнайсета улица.
— След десет минути.
Джакс затвори и тръгна по улицата, като се размина с две дами с дълги шлифери, натруфени шапки и износени библии в ръце. Жените се дръпнаха от пътя му и го изгледаха подозрително.
С цигара в уста, накуцвайки заради старата огнестрелна рана, Джакс дълбоко вдиша родния въздух. Харлем… Заоглежда магазините, ресторантите и уличните сергии. Тук можеше да се купи всичко: от западноафрикански тъкани — кенте и малинке — до египетски кръстове, традиционни кошници, маски, знаменца и портрети на дейци от Африканския национален конгрес. Монтирани в рамки плакати: на Малкълм Екс, Мартин Лутър Кинг, Тина, Тупак, Бейонсе, Крис Рок, Шак… И десетки снимки на Джам Мастър Джей, гениалния и щедър рапър от „Рън Ди Ем Си“, застрелян преди няколко години от някакъв негодник в едно звукозаписно студио в Куинс.