Томсън отиде в библиотеката на затвора и се зачете. Научи, че свиренето с уста е голяма дарба. Малко хора я имали — повечето може ли да свирят в много тесен диапазон. Талантливите изкарвали добри пари, като свирили на концерти или озвучавали реклами и филми (всеки е слушал саундтрака от „Мостът над река Куей“ и е немислимо да си го представиш без първите няколко ноти, изсвирени с уста). Имало дори надсвирвания, дори международен шампионат, в който участвали десетки изпълнители — много от тях свирели в оркестри по целия свят и изнасяли самостоятелни представления.
Пссст…
Дойде му друга мелодия. Томсън нежно поде песента и звукът леко завибрира. Забеляза, че е избутал револвера. Няколко сантиметра не му достигаха да го грабне с едно пресягане. Това не беше по правилата… Той го придърпа и отново се зачете, продължи да си записва разни неща в полето и от време на време поглеждаше в плика, за да се увери, че е купил всичко необходимо. Започваше да схваща какво трябва да направи, но както винаги, когато се захванеше с нещо ново, искаше да научи всичко с най-малки подробности, преди да започне.
— Засега нищо, Райм — заговори Сакс по микрофона, висящ пред сочните ѝ устни.
Доброто му настроение съвсем бе изчезнало.
— Как така нищо? — сопна се той.
— Никой не го е виждал.
— Къде сте?
— Обиколихме на практика целия италиански квартал. С Лон сме в южната част. Канал Стрийт.
— Мамка му.
— Можем… — Сакс изведнъж замълча. — Какво е това?
— Кое?
— Чакай малко. — Тя се обърна към Селито. — Ела.
Сакс вдигна високо значката си и смело тръгна между колите по четирилентовата улица. Огледа се и зави по тясната уличка „Елизабет“, между мрачни жилищни сгради, магазини и складове. Отново спря.
— Подушваш ли?
— Какво да подушвам? — сопна се Райм.
— Говоря на Лон.
— Да — измърмори дебелият детектив. — Какво е това? Някаква сладникава миризма.
Сакс посочи едно магазинче за подправки, сапуни и ароматни пръчици през две къщи от Канал Стрийт. От отворената врата се разнасяше силен аромат. На жасмин — както миришеше пликът, оставен от убиеца в библиотеката.
— Май попаднах на нещо, Райм. След малко ще ти се обадя.
— Да, да — закима слабият китаец в магазинчето, когато видя рисунката на Извършител 109. — Вижда го. На горен етаж. Не често тук. Какво направил?
— Сега горе ли е?
— Не знам. Не знам. Мисля, видял днес. Какво направил?
— В кой апартамент?
Китаецът сви рамене.
Магазинчето заемаше целия първи етаж, но в края на тъмното коридорче имаше желязна врата и мрачно стълбище. Селито извади радиостанцията си и се обади на общата честота:
— Пипнахме го.
— Кой е на телефона? — сопна се Хауман.
— О, извинявай. Селито е. Намираме се на „Елизабет“, третата сграда южно от „Канал“. Един свидетел разпозна снимката. Нашият човек може да е в сградата.
— Команден пост до всички екипи. Чувате ли?
Чуха се няколко утвърдителни отговора.
Сакс се представи и предаде:
— Не използвайте сирени и не навлизайте с колите по „Елизабет“. Улицата се вижда от прозореца му.
— Разбрано, пет осем осем пет. Дай адреса. Ще поискам разрешение за обиск.
Сакс продиктува адреса.
— Край.
След по-малко от петнайсет минути всички екипи бяха на мястото и по околните сгради бяха поставени наблюдатели с бинокли с инфрачервени и ултразвукови сензори. Командирът на отряда за наблюдение докладва:
— Сградата е четириетажна. Магазинчето е на партера. Виждаме втория и четвъртия етаж. Има хора — все азиатци. Възрастна двойка на втория, жена с четири или пет деца на четвъртия.
— Ами на третия? — попита Хауман.
— Завесите са спуснати, но инфрачервените детектори показват наличие на топлина. Може да е телевизор или радиатор, но по-вероятно да е човек. Долавяме някакъв звук. Музика. И скърцане, вероятно от дъските на пода.
Сакс погледна таблото на домофоните. До звънеца за третия етаж не беше изписано име.
Един полицай се приближи и подаде на Хауман лист хартия. Беше съдебно разрешение за обиск, изпратено по факса в микробуса на специалния отряд. Хауман го прегледа, за да се увери, че адресът е правилно записан — най-малка грешка би могла да провали усилията им. Документът беше изряден.
— Два екипа за влизане — нареди Хауман, — четиричленни, откъм предното стълбище и аварийния изход. Предният екип да се подготви за разбиване на вратата.