Избра осем от хората си и ги раздели на два отряда: екип А за главния вход и екип Б за аварийния. Заповяда на втората група:
— На „три“ разбивате прозореца и го замайвате. Две секунди изчакване.
— Слушам.
— На „нула“ разбивате предната врата — нареди Хауман на екип А; след това определи неколцина полицаи да пазят вратите на съседите и за подкрепления. — Действайте сега. Бързо, бързо!
Полицаите — главно мъже, но и две жени — заеха позиции. Екип Б заобиколи сградата откъм аварийния изход, а екип А, Сакс, Хауман и неколцина полицаи с таран за разбиване на врати застанаха около главния вход на апартамента.
При нормални обстоятелства в ударната група не се допускат полицаи от отдела по криминалистика, но Хауман бе виждал Сакс при престрелка и знаеше, че може да се грижи за себе си. И най-важното, момчетата му я приемаха с радост. Никога не биха го признали, но смятаха Сакс за част от отряда. Освен това тя бе най-добрият стрелец в управлението.
Пък и много обичаше ударните акции.
Селито предложи да остане долу, за да следи улицата.
Сакс се качи на третия етаж; коленете я боляха от артрита. Приближи се до вратата и се ослуша. Кимна на Хауман и прошепна:
— Чувам нещо.
Хауман се обади по радиостанцията:
— Екип Б, докладвайте.
— На позиция сме — чу Сакс в слушалките си. — Не виждаме какво има вътре, но сме готови да влезем.
Командирът огледа хората си. Едрият мъжага с тарана — тежка еднометрова тръба — кимна. Друг приклекна до него и хвана дръжката на вратата, за да провери дали е заключено.
— Пет… четири… три… — шепнешком отброи Хауман по радиостанцията.
Тишина. В този момент трябваше да чуят трясък на счупено стъкло и експлозия от замайваща граната.
Нищо.
От тази страна също имаше нещо нередно. Полицаят, който бе хванал дръжката, започна да се тресе и застена.
„Боже мили — помисли си Сакс. — Получи припадък“. Член на специалния отряд да има епилепсия, как бе възможно? Не го ли бяха забелязали при медицинския преглед?
— Какво има? — шепнешком го попита Хауман.
Полицаят не отговори. Затресе се още по-силно. Беше обелил очи.
— Екип Б, докладвай — изсъска командирът по радиостанцията. — Какво става?
— Прозорците са заковани — предадоха от другата страна. — С талашит. Не можем да хвърлим гранатата. Какво става при вас?
Полицаят при вратата още стискаше дръжката, беше се свлякъл на земята и трепереше. Хауман прошепна рязко:
— Губим време! Отстранете го и разбийте вратата Веднага!
Друг полицай хвана гърчещия се.
И също започна да се тресе.
Колегите им се отдръпнаха.
— Какво става… — измърмори някой.
В този момент косата на първия полицай пламна.
— Пуснал е ток във вратата! — възкликна Хауман.
На пода имаше метална пластина. Такива ламарини често се използват като евтино покритие за изтъркани дъски. Тази обаче служеше за електрически капан. През телата на двамата мъже течеше силен ток.
От косата, веждите и китките на първия полицай излизаха пламъци, появиха се и около яката му. Колегата му беше в безсъзнание, но продължаваше да се гърчи.
— Хесус — прошепна някой на испански.
Хауман хвърли автомата си на най-близкия полицай, грабна тарана и удари с все сила ръката, която стискаше дръжката. Вероятно счупи няколко кости, но пръстите се отделиха от бравата. Веригата бе прекъсната и двамата мъже се свлякоха на земята. Сакс изгаси пламъците, които изпълваха коридора с отвратителна воня на изгорена коса и плът.
Двама от свободните полицаи започнаха изкуствено дишане на изпадналите си в безсъзнание колеги, докато другите разбиваха вратата. Тя зейна широко и отрядът нахълта с извадени оръжия. Сакс ги последва.
Пет секунди им бяха достатъчни, за да установят, че апартаментът е празен.
13.
Бо Хауман изкрещя по радиостанцията:
— Екип Б, екип Б, вътре сме. Заподозреният го няма. Слизайте долу. Претърсете улицата. Помнете, последния път е останал на местопрестъплението. Напада цивилни. Опасен е.
Настолната лампа светеше, а когато докосна стола, Сакс усети топлина. На малкия телевизор върху бюрото се виждаше коридорът пред вратата. Престъпникът имаше скрита камера и ги беше видял. Беше се измъкнал преди броени минути. Но къде? Полицаите потърсиха таен изход. Прозорецът до аварийната врата бе закован с талашит. Другият беше свободен, но се намираше на десет метра над улицата.