— Това попречи ли по някакъв начин на преследването?
— Не — отвърна Бо Хауман.
— Сигурен ли сте, че с нищо не е попречило?
Командирът на специалния отряд кимна:
— Престъпникът се е качил на покрива и е избягал на север или на юг… по-вероятно на юг. Изстрелът… — кимна към револвера на Селито — … беше произведен, след като поставихме постове пред околните сгради.
Селито не можеше да повярва, че това наистина се случва.
Туп, туп, туп…
— Защо извадихте оръжието? — попита капитанът.
— Не очаквах, че някой ще излезе от вратата на мазето.
— Чухте ли доклада, че сградата е чиста?
Миг колебание.
— Пропуснал съм го.
Последния път, когато излъга началството, Лон Селито искаше да предпази новобранец, който не беше спазил процедурата при спасяване на една жертва на отвличане. Тогава успя. Беше благородна лъжа. Сега лъжеше, за да спаси собствения си задник, и от това го болеше повече, отколкото ако го бяха ранили.
Капитанът се огледа. Наоколо се мотаеха неколцина полицаи. Никой не поглеждаше Селито. Неловко им беше заради него. Накрая офицерът каза:
— Няма ранени, няма сериозни материални щети. Ще докладвам за случая, но не вярвам да назначат разследване. Няма да дам такава препоръка.
Селито изпита облекчение. Едно разследване би сринало репутацията му. Дори да те оправдаят, името ти остава опетнено за дълго време. Дори завинаги.
— Искате ли да си вземете отпуск? — попита капитанът.
— Не, сър — отказа категорично Селито.
Най-лошото за един полицай след такъв инцидент е да бездейства. Щеше да потъне в мрачни мисли, да се натъпче с долнопробна храна, да скапе настроението на всички наоколо. И страхът щеше да се усили. Все още със срам си спомняше как бе подскочил като ученичка тази сутрин, когато се стресна от ауспуха на камиона.
— Не знам — измърмори капитанът, който имаше право принудително да го пусне в отпуск.
Искаше му се да чуе мнението на Сакс, но не беше уместно да я пита. Тя беше отскоро, при това — младши детектив. Все пак направи пауза, за да ѝ даде възможност да се намеси. Да каже например: „Да, Лон, добра идея“ или „Е, хайде, ще се справим и без теб“.
Тя обаче мълчеше и това бе глас в полза на Селито.
— Научих, че един свидетел е бил убит пред очите ви тази сутрин — отбеляза капитанът. — Инцидентът има ли нещо общо с това?
„Да, по дяволите…“
— Не мога да кажа.
Офицерът пак се замисли. Но каквото и да се говори за началниците, те много добре разбират какво става на улицата и как действат тези събития на редовите полицаи.
— Добре, оставате в екипа. Но искам да отидете при психолог.
Селито се изчерви, но отговори:
— Слушам, сър. Веднага ще си запиша час.
— Добре. Уведомете ме как е минало.
— Да, сър. Благодаря.
Капитанът му върна оръжието и с Бо Хауман се отдалечиха. Селито и Сакс тръгнаха към микробуса на отдела по криминалистика, който току-що бе пристигнал.
— Амелия…
— Да не говорим за това. Станалото — станало. Точка по въпроса. Случват се такива неща.
Според статистиката вероятността да бъдеш прострелян от колега полицай е много по-голяма, отколкото от престъпник.
Дебелият детектив поклати глава:
— Аз просто…
Не знаеше какво да каже. Двамата замълчаха. Накрая Сакс каза:
— Слушай, Лон. Това ще се разчуе. Знаеш как е. Но никой цивилен няма да научи. Поне не от мен.
Понеже не контактуваше с полицейските среди, Линкълн Райм можеше да научи само от някого от тях.
— Не съм мислил да те моля такова нещо.
— Знам. Просто ти казвам.
Тя започна да разтоварва екипировката си.
— Благодаря — измърмори той.
Забеляза, че отново търка бузата си, където го бе опръскала кръвта на библиотекаря.
Туп, туп, туп…
— Слаба работа, Райм.
— Действай — чу се гласът му от слушалките.
Сакс бе облякла белия костюм и оглеждаше апартаментчето — от оскъдното обзавеждане личеше, че е само временно скривалище. Повечето професионални убийци имаха такива тайни квартири. Държат там оръжията си и ги използват като бази за удари в околността или за скривалища.
— Какво има вътре?
— Легло. Бюро и стол. Лампа. Телевизор, свързан със скритата камера в коридора. Системата е „Видеотект“, но е махнал лепенките със серийния номер, затова няма как да разберем кога и откъде го е купил. Намерих жици и релета, свързани с вратата. Следите от обувки са същите. Проверих всичко за пръстови отпечатъци, но няма нищо. През цялото време в скривалището е носил ръкавици. Какво ни показва това?