— Освен, че е дяволски хитър, това ли имаш предвид? — заразмишлява на глас Райм. — Може би не е вземал достатъчно предпазни мерки и е очаквал, че скривалището му ще бъде разкрито. Умирам да открием отпечатъци. Със сигурност е картотекиран. Може би не на едно място.
— Открих останалите карти от колодата, но няма етикет на магазина. Единствената карта, която липсва, е дванайсетата, онази от библиотеката. Добре, продължавам да търся.
Тя работеше изключително внимателно — въпреки че апартаментът бе съвсем малък и за да го огледаш, бе достатъчно да застанеш по средата и да се завъртиш. Когато минаваше покрай леглото, забеляза нещо бяло, което се подаваше изпод възглавницата. Беше сгънат лист. Тя го взе и го разгъна.
— Тук има нещо, Райм. Карта на улицата, където се намира Афро-американският музей. Има много подробности за уличките и входовете на всички сгради, товарни рампи, паркинги, противопожарни кранове, шахти, улични телефони. Този човек е перфекционист.
Не са много убийците, които ще си дадат такъв труд.
— Има някакви петна. И трохи. Кафяви. — Сакс помиря, са листа. — Чесън.
Прибра картата в найлоново пликче и продължи търсенето.
— Открих още влакна, като онези — от памучно въже, предполагам. Малко прах и пръст. Толкова.
— Искам да видя мястото — чу се шепот от слушалките.
— Какво има, Райм?
— Опитвам се да си представя мястото… Какво имана повърхността на бюрото?
— Няма нищо. Нали ти казах…
— Нямам предвид предмети. Искам да знам има ли петна от мастило, надписи, нещо надраскано. Следи от чаши. — Добави жлъчно: — След като престъпникът не е оставил личната си карта, трябва да потърсим други следи.
Да, от доброто му настроение вече нямаше и следа.
Сакс погледна бюрото.
— Има петна, да. И е надраскано.
— Дървено ли е?
— Да.
— Вземи проби. Изчегъртай малко.
Сакс взе скалпел от комплекта с инструменти. Беше стерилизиран и запечатан в хартиен калъф, като за хирургическа операция. Тя внимателно изчегърта няколко стърготини от бюрото и ги прибра в пликче.
Отново огледа повърхността и забеляза няколко лъскави петънца близо до ръба.
— Райм, има няколко капки. Прозрачна течност.
— Преди да вземеш проби, анализирай ги с „Мираж“ и „Ексспрей 2“. Този тип много обича смъртоносните играчки.
„Мираж“ бе метод за бързо откриване на стандартни експлозиви. „Ексспрей 2“ откриваше взривни вещества от група В, сред които бе и силно избухливият течен нитроглицерин.
Сакс анализира малка проба. Ако течността беше експлозив, щеше да се оцвети в розово. Цветът ѝ не се промени. Сакс я провери и със „Спрей 3“, за да се увери, че няма нитрати — основен компонент на много експлозиви, не само на нитроглицерина.
— Резултатът е отрицателен, Райм.
Тя събра втората капка в херметична стъклена епруветка.
— Мисля, че това е всичко, Райм.
— Добре, идвай. Трябва бързо да открием следа. Щом успя да се измъкне от спецотряда, със същата лекота може да се добере и до Джинива.
15.
Тя го закова.
Направо го разби.
Двайсет и четири въпроса с по няколко възможни отговора — всичките реши правилно, сигурна беше. И написа седем страници есе, въпреки че четири бяха достатъчно.
Яко…
Джинива Сетъл разпалено обясняваше на детектив Бел как се е справила, а той се усмихваше и кимаше — което показваше, че изобщо не слуша, а само оглежда коридора — но поне се преструваше, че му е интересно. Пък и беше приятно да побъбри с някого. Разказа му какъв капан им спретна учителят с темата на есето и как Линет Томпкинс възкликна „О, Боже“, когато осъзна, че е учила за друг въпрос. Никой освен Киш не издържаше да слуша бърборенето ѝ.
Сега ѝ оставаше тестът по математика. Този предмет не ѝ беше от любимите, но знаеше материала, беше учила, бе решавала задачи.
— Човече! — възкликна Лакиша, когато я настигна в коридора. — По дяволите, още ли си тук? — Ококори се. — Едва не ти пръснаха задника тази сутрин, а изобщо не ти пука. Ти си луда, бе.
— Стига си опявала. Говориш като бабичка.
Киш продължи да се заяжда, както можеше да се очаква:
— Вече имаш шестица. Защо ти трябваше да мъчиш тия тестове?
— Ако не ги бях измъчила, щях да имам само една шестица.
Дебеланката погледна детектив Бел:
— Ако питаш мен, мястото ти е навън, да гониш оня задник, дето нападна приятелката ми.
— В момента доста от нашите хора го правят.
— Колко? И къде са?