— Наистина смятам да ви върна парите за обяда.
— Нали казах, че ще го покрием от бюджета.
— Да, ама не взехте касовата бележка.
— Виж ти. Много си наблюдателна.
Кевин стоеше в дъното на класната стая и говореше с неколцина от приятелите си. Когато Джинива влезе, той я погледна, усмихна се широко и се приближи. Почти всички момичета — красавици или дебелани, го проследиха с поглед. Когато видяха накъде отива, на лицата им се изписаха изненада и шок.
„Е — помисли си победоносно тя, — свиквайте с мисълта.“
— Ей, здрасти — каза той, щом се приближи.
Тя надуши миризма на афтършейв. Зачуди се каква марка е.
— Здравей — отвърна с треперещ глас; покашля се и повтори по-ясно: — Здравей.
Така, показа се пред класа — незабравим момент — но сега трябваше да обясни на Кевин, че не бива да стои твърде близо до нея. Беше опасно. Да, трябваше да му обясни. Без задяване, без шеги. Съвсем сериозно. Да му каже какво чувства; колко се тревожи за него.
Но преди да проговори, той махна към дъното на стаята:
— Ела. Имам нещо за теб.
„За мен ли?“ — удиви се тя. Пое си дълбоко въздух и отиде с него.
— Дръж. Подарък.
Кевин пъхна нещо в ръката ѝ. Черна пластмаса. Какво беше? Мобилен телефон? Пейджър? Тези неща бяха забранени в училище. Сърцето на Джинива се разтуптя от вълнение. Нима ѝ е донесъл телефон, за да му се обади, ако е в опасност? Или за да може винаги да се свързва с нея?
— Много яко!
Тя разгледа подаръка. Не беше телефон или пейджър, а едно от онези джобни компютърчета. Електронен бележник.
— Суперски игри, Интернет. Безжичен. Страшна джаджа.
— Благодаря. Само че… сигурно е много скъп, Кевин. Не знам…
— О, споко, момиче. Ще си го заслужиш.
Тя го погледна с недоумение:
— Как така?
— Слушай добре. Много е просто. С моите хора го пробвахме. Вече съм го свързал с моя. — Той потупа джоба на ризата си. — Ето к’во ще направиш. Сложи го между краката си. Ако си с пола, е още по-добре. Учителите не зяпат там, защото можеш да ги съдиш. Така, за първия въпрос от теста натискаш т’ва копче. Скиваш ли? После интервал и пишеш отговора. Чат ли си?
— Отговора?
— Слушай по-нататък, важно е. Натискаш т’ва копче и ми го пращаш. Ей т’ва малкото копченце с антената няма да го пипаш. За втория въпрос натискаш „две“ и пак пишеш отговора.
— Не разбирам.
Той се засмя, чудеше се защо не вдява.
— А ти к’во си мислеше? Това е сделка, сладурано. Аз ще ти пазя задника на улицата, а ти ще ми помагаш в клас.
Истината ѝ дойде като плесница. Джинива гневно се втренчи в момчето.
— Искаш да ти подсказвам?
— Не говори толкова високо — намръщи се той и се огледа.
— Не може да бъде. Сигурно се шегуваш.
— Да се шегувам? Не, момиче. Ти ще ми помогнеш.
И дума не можеше да става. Беше толкова ядосана, че ѝ прилоша. Задъхваше се.
— Няма да стане.
Подаде му компютърчето, но той не го взе.
— К’ъв ти е проблемът? Много момичета ми помагат.
— Алиша — гневно прошепна Джинива.
Да, Алиша Гудуин, която допреди няколко месеца учеше с тях. Беше много добра по математика. Напусна училище, защото родителите ѝ се преместиха в Джърси. Двамата с Кевин движеха заедно. Ето каква била работата. Кевин вече нямаше от кого да преписва и бе избрал Джинива — по-добра ученичка от предшественичката си, но далеч не толкова хубава. Дотам ли беше изпаднала? Тя закипя от гняв и обида. Това бе по-лошо дори от случилото се тази сутрин в библиотеката. Маскираният нападател поне не се представяше за неин приятел.
Юда…
Джинива изсъска:
— Омайваш момичета да ти подсказват… Какви оценки щеше да имаш, ако ги нямаше тях?
— Не съм тъпунгер, момиче — гневно прошепна той. — Просто не искам да си пълня мозъка с тия глупости. Моето бъдеще е баскетболът. За всички е по-добре да тренирам, отколкото да зубкам.
— За всички. — Тя се изсмя. — Ето значи откъде идват отличните ти оценки. Откраднал си ги. Все едно да измъкнеш нечий портфейл на улицата.
— Слушай, момиче, предупреждавам те, дръж си устата — заплашително изсъска той.
— Няма да ти подсказвам — твърдо заяви тя.
Той се усмихна и примигна подканващо.
— Ще ти се реванширам. Можеш да идваш у нас, когато поискаш. Ще те спукам от секс. Дори ще те обслужа с език. Умея разни неща.
— Върви по дяволите! — изкрещя тя и всички в стаята се обърнаха.
— Слушай, кучко — изсъска той и я стисна за ръката; заболя я. — Хилава си като десетгодишно хлапе, а се фръцкаш като блондинка от Лонг Айлънд. Мислиш се за голяма работа, фльорца като теб няма голям избор с мъжете, чат ли си? Къде ще намериш парче като мен?