— Отвращаваш ме.
— Добре, момиче, хубаво. Значи си фригидна, няма ядове. Ще ти платя. Колко искаш? Стига ми и четворка. Така стипендията ми е в кърпа вързана. Кажи колко искаш? Трябва да взема тоя тест.
— Тогава седни да учиш — сопна се тя и хвърли компютърчето по него.
Той го хвана с една ръка, а с другата я придърпа към себе си.
— Кевин — чу се строг мъжки глас.
— Мамка му! — прошепна момчето, затвори очи за момент и пусна ръката ѝ.
Господин Ейбрамс, учителят по математика, се приближи и взе компютърчето.
— Какво е това?
— Искаше да му подсказвам с това — отвърна Джинива.
— Кучката лъже. Неин е и тя…
— Ела с мен — обърна се учителят към Кевин. — Отиваме при директора.
Момчето хладно изгледа Джинива. Тя не му остана длъжна.
— Добре ли си, Джинива? — попита учителят.
Тя разтърка ръката си, където я беше стиснал Кевин. Сведе глава и кимна.
— Бих искала само да отида до тоалетната.
— Добре. — Учителят се обърна към класа, който изведнъж бе притихнал. — Имате десет минути за учене преди теста.
След това изведе Кевин през задната врата на стаята. Изведнъж настана глъчка. Джинива изчака няколко секунди и също излезе.
В коридора детектив Бел стоеше със скръстени ръце пред главната врата. Не я забеляза. Тя се сля с тълпата ученици, отправили се към класните стаи.
Джинива Сетъл не отиде в тоалетната. Отдалечи се по коридора и излезе в пустия училищен двор. Нямаше да допусне някой да я види, че плаче.
Ето я! На по-малко от сто метра от него.
Когато видя момичето в празния двор, сърцето на Джакс се разтуптя силно. На снимката изглеждаше по-малка, но нямаше съмнение, че е тя.
Кралят на графитите стоеше в един тъмен проход между къщите на отсрещната страна на улицата. От един час се криеше тук и чакаше поне да зърне Джинива, но сега му се представяше на тепсия. Сам-самичка. Джакс се огледа. Отдясно, пред училището имаше полицейска кола без отличителни знаци. Вътре седеше едно ченге, но беше далеч от момичето и не гледаше към двора. Дори да се обърнеше, не би могъл да я види. Работата изглеждаше по-лесна, отколкото беше очаквал.
„Хайде, действай!“ — рече си Джакс.
Той извади черна кърпа и я върза около главата си, за да прибере косата си. Промъкна се напред, до един очукан камион и пак огледа игрището (много приличаше на двора в затвора, само дето нямаше бодлива тел и вишки с надзиратели). Джакс реши да пресече улицата и да се скрие зад друг спрял наблизо камион с работещ двигател. Така можеше да се приближи на десетина метра до Джинива, без тя или ченгето да го забележат. Това му беше достатъчно.
Ако момичето продължеше да стои с наведена глава, можеше да се промъкне незабелязано и в двора. Тя сигурно бе нервна след случилото се и щеше да запищи, ако го види. Да побегне.
„Затова — бавно, внимателно. Но не се мотай. Друг път може да нямаш такъв шанс.“
Джакс тръгна към момичето. Гледаше да не влачи болния си крак и да не стъпва по сухите листа.
16.
Така ли става винаги?
Всички момчета ли се стремят да те използват?
В случая Кевин искаше да използва ума ѝ. Дали щеше да ѝ стане толкова гадно, ако беше закръглена като Лакиша и той искаше да опипва задника или гърдите ѝ?
Не, гневно си помисли тя. Това беше друго. Това бе нормално. Училищните психолози говореха много за изнасилвания, как да откажеш и какво да направиш, ако момчето стане твърде настъпателно. Как да постъпиш после, ако се случи.
Не казваха обаче какво да правиш, ако някой иска да изнасили ума ти.
По дяволите!
Тя стисна зъби и избърса сълзите си. „Забрави за Кевин. Той е жалък негодник. Тестът — само това е важно“
„d върху dx по x на n-та степен е равно на…“
Нещо се раздвижи отляво. Тя погледна и присви очи заради слънцето. Някой пресичаше улицата в сянката на сградите. Мъж с кърпа на главата и тъмнозелено яке. Вървеше към училищния двор, но се скри зад един голям камион наблизо. Първата ѝ мисъл бе: човекът от библиотеката. Но този беше чернокож и тя се успокои. Погледна часовника си. Време беше.
Само че…
Тя си представи как ще я погледнат и се отчая. Приятелите на Кевин щяха да я гледат лошо; гъзарките щяха да ѝ се присмеят.
Хванете я, смачкайте кучката…
„Забравѝ ги! На кого му дреме какво си мислят? Само тестът е важен, d върху dx по x на n-та степен е равно на nx на x-та минус едно…“