Тръгна към задния вход на училището, чудеше се дали ще намалят поведението на Кевин. Или дори ще го изключат. Дано.
„d върху dx по…“
Тогава чу стъпки от улицата. Спря и се обърна. Не виждаше добре, защото слънцето блестеше в очите ѝ. Дали беше чернокожият със зеленото яке?
Стъпките спряха. Тя се обърна и пак тръгна към училището, стараеше се да мисли само за математиката.
„… е равно на nx на n-та минус едно…“
Отново чу стъпките, този път по-бързи. Някой тичаше към нея. Не виждаше нищо. Кой беше? Вдигна ръка да закрие очите си от слънцето.
В този момент чу гласа на детектив Бел:
— Джинива! Не мърдай!
Тичаше към нея и не беше сам — по-младият полицай, Пуласки, бе с него.
— Какво стана? Защо излезе, без да се обадиш?
— Аз просто…
Три полицейски коли спряха със свирене на гуми наблизо. Бел погледна към големия камион и присви очи.
— Пуласки! Това е той. Тичай, тичай!
Гледаха човека със зеленото яке, който се отдалечаваше. Бягаше, с леко накуцване. Скри се в един проход между сградите.
— Тръгвам.
Младият полицай се затича след беглеца. Шестима полицаи нахълтаха в двора и заобиколиха Джинива и детектива.
— Какво става? — попита тя.
Докато отиваха към колата, Бел обясни, че са получили сигнал от ФБР, от някой си агент Делрей, който работел с Райм. Един от информаторите му научил, че тази сутрин в Харлем някой се интересувал от Джинива, къде учи и къде живее. Бил чернокож и носел тъмнозелено военно яке. Преди няколко години бил съден за убийство, а сега бил въоръжен. Райм заключил, че щом нападателят от библиотеката е бял, вероятно не познава добре Харлем и затова използва съучастник от квартала.
След като получил тези новини, детектив Бел влязъл в класната стая и установил, че Джинива се е измъкнала през задната врата. Джонет Монро обаче — полицайката, която работеше под прикритие като ученичка — я видяла, че излиза на двора, и уведомила колегите си къде е.
Детективът заяви, че веднага трябва да отидат при господин Райм.
— Ами тестът? Трябва…
— Никакви тестове, никакво училище, докато не хванем този човек — отсече Бел. — Хайде!
Ядосана от измамата на Кевин и че се е забъркала в тази каша, Джинива скръсти ръце и се сопна:
— Трябва да взема теста.
— Не знаеш какви неприятности можеш да ми създадеш. Задачата ми е да те запазя жива. Ако се наложи да те хвана и да те занеса до колата, повярвай ми, ще го сторя.
Тъмните му очи на добряк сега бяха хладни като парчета лед.
— Добре — промълви тя.
Продължиха към колата, детективът постоянно се оглеждаше. Държеше ръката си близо до хълбока. Бе готов във всеки момент да извади оръжието си. След малко русокосият полицай дотича.
— Избяга — рече задъхано. — Съжалявам.
Бел въздъхна:
— Видя ли го поне?
— Черен, около метър и осемдесет, едър. Накуцва. Черва кърпа за глава. Без брада или мустаци. Около четирийсетте.
— Чу ли нещо, Джинива?
Тя мрачно поклати глава.
— Добре, да се махаме оттук.
Тя се качи във форда на детектива; русият полицай седна до нея. Детектив Бел тъкмо сядаше зад волана, когато психоложката госпожа Бартън дотича от училището.
— Детективе, какво става?
— Трябва да откараме госпожица Сетъл. Един от престъпниците беше наблизо. Може още да е в района.
Дебеланата се огледа и се намръщи:
— Тук ли?
— Не сме сигурни. Възможно е. По-добре да не поемаме рискове. Мислим, че е бил тук преди около пет минути. Едър чернокож. Със зелено военно яке и черна кърпа за глава. Обръснат. Накуцва. Беше от онази страна на двора зад големия камион. Бихте ли разпитали учениците и учителите дали някой го е виждал друг път?
— Разбира се.
Бел помоли жената да провери дали някоя от камерите на училището е заснела заподозрения. Размениха си телефонните номера. Детективът седна зад волана и запали двигателя.
— Сложете си коланите. Няма да се кандилкаме до Райм.
Точно когато Джинива щракна колана си, полицаят натисна педала за газта и колата рязко тръгна. Гимназията, последната крепост на спокойствието ѝ, бързо се изгуби от поглед.
Докато Амелия Сакс и Лон Селито подреждаха уликите от тайната квартира на улица „Елизабет“, Райм си мислеше за съучастника на Извършител 109 — който преди броени минути се беше промъкнал дяволски близо до Джинива.
Възможно бе наемният убиец да използва чернокожия само като съгледвач, но предвид престъпното минало на съучастника и това, че е въоръжен, много вероятно беше и той да иска да я убие. Райм се надяваше около училището да са останали някакви следи. Уви — екип криминалисти бе огледал района, но без резултат. Разпитът на свидетели от околността също не разкри нищо. Може би…