Лекарят се усмихна и потупа Райм по крака, докосване, което той не усети. След това кимна:
— Много се радвам да чуя това, Линкълн. Най-големият проблем с пациентите е, че лесно се отказват, защото упражненията не водят до сериозни промени в живота им. Искат изведнъж да се излекуват. Не си дават сметка, че войната се печели с малки победи.
— Мисля, че вече съм спечелил войната.
Лекарят се изправи.
— Все пак нека да направим изследванията. Нуждаем се от тези резултати.
— Веднага щом… хей, Лон, слушаш ли? Още едно клише! Веднага щом облаците се разсеят.
Селито, който нямаше представа за какво говори Райм, се обърна към него с празен поглед.
— Добре — каза доктор Шърман и се отдалечи към вратата. — Късмет в разследването.
— Ще ни трябва — бодро отвърна Райм.
Любителят на малките победи излезе и Райм веднага се обърна към таблицата на уликите.
Телефонът на Сакс иззвъня. Тя вдигна, послуша няколко минути и след като затвори, обяви:
— Беше Бо Хауман. За момчетата от ударния отряд, които пострадаха от електрическия ток. Първият има лоши изгаряния, но ще оцелее. Вторият е изписан.
— Слава богу — с облекчение измърмори Селито. — Сигурно е било ужасно. През тялото ти да тече ток. — Затвори очи. — Тези изгаряния. И миризмата. Боже мили. Косата му беше изгоряла… Ще му изпратя нещо. Не, лично ще му го занеса. Може би цветя. Мислите ли, че ще се зарадва на цветя?
Тази реакция, както и поведението му напоследък, не беше характерна за Селито. Често се случваше полицаи да пострадат или загинат и всеки го приемаше различно. Много техни колеги биха казали: „Слава богу, че е жив“, дори биха отишли на църква, за да се помолят. Но Селито обикновено просто кимваше и продължаваше да си върши работата. Не беше в стила му да реагира така.
— Не знам — отвърна Райм.
„Цветя ли?“
— Линкълн, капитан Нед Сийли на телефона — провикна се Купър.
Техникът се беше обадил в Тексаската полиция, за да разшита за убийството в Амарильо — в което жертвата бе обесена.
— Включѝ микрофона.
Купър го направи и Райм се обади:
— Ало, капитане?
— Да, сър. С господин Райм ли разговарям?
— Да.
— Един от сътрудниците ви е поискал информация за случая „Тъкър“. Събрах, каквото имаме, но не е много. Сигурни ли сте, че това е вашият човек?
— Стилът е подобен на едно престъпление от тази сутрин. Обувките му са от същата марка и със същото износване. Освен това беше подхвърлил улики, за да ни заблуди, както е оставил свещи и окултни знаци при убийството на Тъкър. А, има и южняшки акцент. Преди няколко години е имало подобно убийство в Охайо. Поръчково.
— Мислите ли, че и убийството на Тъкър е било по поръчка?
— Възможно е. Какъв е бил той?
— Тъкър ли? Обикновен човек. Пенсиониран служител от системата на правосъдието. Имал е щастлив брак, внуци. Никакви парични проблеми.
Райм се намръщи.
— Какво е работил?
— Надзирател в затвора със строг режим в Амарильо… Хм, мислите ли, че може да са го убили заради някаква случка там? Тормоз над затворници или нещо подобно?
— Възможно е. Има ли информация за такива случаи?
— Досието му е чисто. Можете да проверите в затвора.
Тексаският полицай му каза името на директора на затвора.
— Благодаря, капитане — каза Райм.
— За нищо. Приятен ден.
След няколко минути вече разговаряха с Дж. Т. Бошан от затвора с тежък тъмничен режим в Амарильо. Райм се представи и обясни, че работи за нюйоркската полиция.
— Господин директор…
— Моля, наричайте ме Джей Ти.
— Добре, Джей Ти.
Райм му обясни случая.
— Чарли Тъкър ли? Сещам се, надзирателят, когото убиха. Линчуване, някаква ритуална гадост. Тъкър се беше пенсионирал точно преди да ме прехвърлят от Хюстън. Ще извадя досието му. Изчакайте за момент. — След малко директорът пак се обади. — Ето го. Не, няма официални оплаквания срещу него, освен от един затворник. Твърдял, че Чарли го малтретирал. Дори имали сбиване.
— Може това да е нашият човек — изтъкна Райм.
— Да, обаче след една седмица е бил екзекутиран. А убийството на Чарли е чак след година.
— Може би Тъкър е тормозил друг затворник, който е наел убиеца.
— Възможно е. Само че да наемеш професионален убиец за това… Твърде сложно за хора с такъв интелект.
Райм бе склонен да се съгласи.