— Много ми е топло, благодаря. Да си виждал момичетата?
Гунар се огледа.
— Преди секунда бяха тук. Искаш ли да ги потърся?
Тревогата на Дий се увеличи. Къде биха могли да отидат? Помисли, че може да се качи на кулата и да помоли Крък да ги потърси с биноклите. Но мисълта, че трябва да се изкатери по стъпалата, ѝ се стори пряко сили. По-лесно беше сама да ги намери.
— Не, благодаря. Ако се върнат, кажи им, че искам да се поскрият от слънцето за малко.
— Гунар, хвърляй топката! — провикна се Даш.
— Почакай малко! — Гунар погледна към Дий. — Сигурен съм, че са наблизо. Тук бяха, само преди някакви си две секунди.
— Добре. Сама ще ги намеря.
Ливадата с цветята, помисли си тя, сигурно там са изчезнали. По-скоро се ядоса, отколкото се разтревожи. Не биваше да се мотаят, без да кажат на никого. Вероятно идеята е била на Нит. Момичето все ги забъркваше едни.
От пет минути ги нямаше.
От наблюдателния пост Тифти следеше как Дий се отдалечава.
— Крък, подай ми бинокъла.
Крък му го подаде. Ливадата с цветята се намираше на север от кулата, до нивата с царевица. Явно натам се беше запътила. Вероятно иска да се махне за няколко минути, помисли си Тифти, да е далеч от децата и другите съпруги.
Върна бинокъла на Крък. Огледа полето с пушката си, после вдигна мерника към линията с дърветата.
— Проблясването отново е там.
— Къде?
— Точно напред, десет градуса вдясно.
Тифти се взря през мерника: далечна правоъгълна форма, съвършено огледална, през дърветата.
— Какво, по дяволите, е това? — недоумяваше Крък. — Дали е кола?
— Възможно е. От другата страна има обслужващ път.
— В този момент там не трябва да има нищо — Крък свали бинокъла. Замълча за миг. — Слушай.
Тифти се съсредоточи. Цвъртенето на щурците, ветрецът, който минаваше покрай ушите му, бълбукането на водата през напоителната система. И тогава го чу.
— Двигател?
— И аз това чувам — рече Крък. — Стой тук.
Слезе по стълбите. Тифти залепи око за мерника на пушката. Сега вече се виждаше по-ясно: камион, каросерията беше покрита с някакъв галванизиран метал.
Взе радиостанцията си.
— Крък, камион е. От другата страна на дърветата. Не прилича на колите на Вътрешната сигурност.
Линията запращя.
— Знам. Сниши се.
Видя как Крък се показа от долната част на кулата и тръгна към заслона, помаха на Гунар да прибере децата. Тифти бавно заобхожда с мерника полето: мъжете работеха, редиците от царевица, маркерните флагове на укритията висяха в следобедното безветрие. Всичко беше както трябва да бъде.
Но не съвсем. Имаше нещо различно. Зрението му ли го лъжеше? Вдигна лице. Над полето се движеше сянка.
Тогава чу сирената.
Обърна се към слънцето и веднага разбра. Години бяха минали, откакто за последно беше чувствал страх, от нощта в язовира. Но в този миг страхът го завладя.
Една минута.
Ворхис първи почувства промяната на светлината като намаляване на остротата на зрението, внезапно смрачаване, подобно на преждевременен здрач. Но тъй като носеше тъмни очила за защита от падащия цветен прашец и следобедната ярка светлина, умът му не отчете веднага промяната като нещо важно. Чак когато чу крясъците, махна очилата.
Огромна кръгла сянка, обкръжена от блестяща полусянка, бавно засенчваше слънцето.
Слънчево затъмнение.
Сирените се включиха и той хукна по реда. Всички тичаха, викаха. Затъмнение! Затъмнение! Укритията, вървете в укритията! Изскочи от царевицата, буквално хвърчеше към Крък и Дий.
— Ами децата?
Дий беше полудяла от тревога.
— Не мога да ги намеря!
Тъмнината се разливаше като мастило. Скоро щеше да залее цялото поле.
— Крък, отведи хората в укритията. Дий, върви с него.
— Не мога! Къде са?
— Ще ги намеря — извади пистолета от колана си. — Крък, махни я оттук.
Ворхис хукна отново към полето.
Сърцето на Тифти биеше неистово от адреналина, докато обхождаше полето с мерника. Все още нямаше и следа, но беше въпрос на време. Ами камиона: Зова какво беше? Продължаваше бавно да се движи по другия край на заслона. Опита се да се обади по радиостанцията на Крък, но не успя. В хаоса сигурно човекът не го чуваше.
Притисна приклада по-здраво към рамото си. Откъде щяха да се появят? Откъм дърветата? От съседното поле? Всичко наоколо беше прочистено от екипа на Дилън. Което не означаваше, че виралите не са там, а само че не ги виждат.
Изведнъж; в периферията на зрителното му поле, леко движение сред върховете на царевичните стъбла, само леко потреперване, близо до един от флаговете в края на полето. Увеличи приближението на мерника и притисна око до лещите. Капакът на укритието беше отворен.