— Още един човек би ме забавил.
Той скептично се намръщи.
— А си сигурна, че Мартинез е долу, така ли?
— Има смисъл, сър. Бабкок също използваше пещера. И Ел Пасо е точно на сто и шейсет километра от Карлсбад. Това е родното му пасбище.
За миг Апгар се размисли.
— Съгласен съм, схемата съвпада, но откъде си толкова убедена?
Алиша се поколеба.
— Не мога точно да го обясня, полковник. Просто знам.
Питър седеше в другия край на масата.
— Сър, разрешете да говоря.
Апгар изви очи.
— Добре, Джаксън, давай и ни кажи онова, което всички знаем, че ще ни кажеш.
— Аз съм единственият тук, който е виждал един от Дванайсетте. Имам доверие на лейтенант Донадио. Щом тя казва, че Мартинез е там, тогава той е там.
— Всички знаем историята ти, лейтенант. Това не променя факта, че тук разчитаме просто на подозрение. Не виждам причина да рискуваме нечий живот, освен ако не сме сигурни.
— Тогава може би има и друг начин. На всички първоначални обекти на изпитанията са били поставени чипове, като на Ейми. Можем да използваме сигнала, за да ги локализираме.
— Вече мислих за това. Има само един проблем. Радиовълните не могат да преминат през скалата. Как предлагате да уловим сигнал, който идва от триста метра под земята?
— Няма да го уловим от повърхността. Ще го уловим в пещерата.
Питър отново насочи вниманието им към диаграмата.
— Ще направим, както каза Алиша, ще оставим взрив в тунела, който води съм основата на главния вход на една от залите. Дванайсетте са грамадни, но в тясно пространство би трябвало да стига, за да привлече вниманието на Мартинез. Взривът ще е свързан обратно с жици към дъното на главния вход, а оттам ще се свързва с повърхността с радиодетонатор, за да можем да го взривим от безопасно разстояние. Наричаме ги Син отряд.
Апгар кимна.
— Дотук съм с вас.
— Добре, но няма да изпращаме един човек долу в шахтата на асансьора, за да пресрещне Мартинез на излизане. Ще изпратим двама с радиопеленгатор. Наричаме ги Червен отряд. Първото, което ще направи Червеният отряд, е да постави втори пакет взрив близо до основата на шахтата. Поставяме нагласен за кратък период таймер, да речем петнайсет секунди. Първият човек влиза в пещерата, с помощта на радиопеленгатора намира Мартинез, вторият е на позиция при асансьора. Номерът е да се поддържат линиите за прицелване, за да се поддържа радиоконтакт с повърхността, това е задачата на втория човек. Той е свръзката. В общи линии използваме мрежова система. Първият човек е свързан чрез радиостанцията с втория, който е свързан с онзи, който е на върха на шахтата, да го наречем номер три, който е свързан със Синия отряд. По този начин координираме всички елементи в операцията. Няма място за догадки.
Апгар кимна.
— Доста ясно, но все пак виждам проблеми, лейтенант. Долу е лабиринт. Ами ако първият и вторият човек изгубят връзка? Цялата работа се срива.
— Има риск, но няма причина да изгубят връзка, стига първият да не се отдалечава по-далеч от тези три разклонения — Питър ги показа на картата. — Нямаме цялостен поглед върху пещерата, но би трябвало да можем да държим под око по-голямата част от нея.
— Продължавай.
— И така, поставяме два взрива, първият човек влиза да търси Мартинез, вторият чака и слуша. След това всичко е въпрос на точно преценяване на времето. Щом първият човек локализира Мартинез, съобщава по радиостанцията на втория, който се свързва с повърхността. Синият отряд взривява дупката. Мартинез е вбесен. Първият го привлича в шахтата, примамва го към асансьора. Вторият човек нагласява таймера. Двамата се изкачват, вторият взрив се възпламенява. Мартинез е история — той плесна с ръце. — Просто е.
Апгар се размисли.
— Възможностите за допускане на грешки са ограничени. Знам, че Донадио е бърза, но петнайсет секунди няма да са много, за да се махне от взрива. Не съм сигурен, че е възможно за толкова кратко време да измъкнем човек.
— Няма да ни се наложи. Самата шахта предлага достатъчна защита. Петнайсет метра би трябвало да са достатъчни.
— Да изясним, искаш да използваш първия човек като примамка.
— Именно, сър.
— Като че и преди си го правил.
— Аз не съм. Сестра Лейси.
— Тайнствената монахиня.
— Лейси беше много повече от това, полковник.
Апгар събра пръсти, загледа картата, след това вдигна поглед към лицето на Питър.
— Първият е Донадио, очевидно. Някакво предположение кой ще е вторият герой със самоубийствена нагласа?