— Ще ми се да знаех — рече тя и сложи очилата си. — Повярвай ми.
След това си отиде, завесата на отвора на палатката се олюляваше след заминаването ѝ. Питър веднага усети отсъствието ѝ, както винаги. Истината беше, че постоянно се напускаха един друг.
Питър не я видя до края на оздравяването си. Шест дни по-късно го пуснаха. Ребрата му се нуждаеха от по-дълго възстановяване и се налагаше през следващите две седмици да не се натоварва, но поне вече не лежеше в леглото. Вървеше през гарнизона, за да доложи за излизането си от лазарета, и вълнението придаваше пъргавина на стъпките му. Усещането му напомни как преди много години, когато беше момче, боледува. Имаше висока температура, после треската премина, той се привдигна и се приготви да върши обичайните си задължения, които му се струваха изпълнени с нова жизненост.
Имаше и нещо различно. Питър го усещаше. Всичко изглеждаше нормално — войниците по пътеките, ревът на генераторите, извършваните по заповед военни дейности наоколо — но се усещаше някаква промяна, отчетливо намаляване на интензивността.
Той влезе в палатката на командирите и завари Апгар, застанал зад очуканото си метално бюро, да се мръщи над куп хартии.
— Джаксън. Очаквах да ви видя чак след два дни. Как се чувствате?
Необичайно личният въпрос удиви Питър.
— Прекрасно, сър. Благодаря, че попитахте.
— Нали ще седнете, моля?
Известно време Апгар продължи да рови из документацията. Макар и да не беше едър мъж — Питър беше поне с две педи по-висок — полковникът излъчваше сила, физическо присъствие, движенията му бяха премерени, без всякакво излишество. След отрязък от време, който може би продължи цели две минути, той, изглежда, успя задоволително да подреди документите и се приведе на стола си, за да застане лице в лице с Питър.
— Имам нови заповеди за вас. Тази сутрин ги донесоха от Кървил. Преди да кажете каквото и да било, искам да ви уведомя, че нямат нищо общо със случилото се в Карлсбад. От известно време всъщност ги очаквах.
Последната надежда на Питър потъна сред вълните. Отиваше си, отиваше си, вече го нямаше.
— Изоставяме лова, нали?
— „Изоставяме“ е прекалено силна дума. Преразглеждаме го. Командването има усещането, че се нуждаем от промяна на ресурсите. Засега вие сте прехвърлен на Пътя на нефта.
По-лошо беше, отколкото очакваше Питър.
— Това е работа на Вътрешна сигурност.
— Като цяло — да. Но подобни действия не са лишени от прецеденти, а и идва от кабинета на президента. Очевидно те са на мнение, че обезопасяването на доставките на нефт е било прекалено рехаво и държат армията да поеме своята роля в него. В края на седмицата тръгва транспорт за Кървил, искам да заминете с него. От там ще се явите пред Вътрешна сигурност във Фрийпорт.
Въпреки думите на Апгар Питър разбра, че решението е пряко следствие от случилото се в Карлсбад. Понижили го бяха, ако не по чин, то по отговорности.
— Не можете да го направите, сър.
Повдигане на вежди, само толкова.
— Вероятно не ви чух добре, лейтенант. Мога да се закълна, че току-що ми казахте какво съм могъл или не съм могъл да направя.
Питър усети как лицето му пламва.
— Простете, полковник. Нямах това предвид.
Апгар задържа за момент погледа си върху Питър.
— Вижте, разбрах ви, Джаксън. Кажете ми нещо. Колко време сте навън?
Разбира се, полковникът знаеше отговора, питаше само за да увеличи въздействието на отговорът.
— Шестнайсет месеца.
— Дълго време сред пръчките. Отдавна трябваше да ви преместят. Единствената причина да не сте е, че винаги отправяхте молба да останете. Аз ви позволявах, защото знам какво означава за вас ловът. В известен смисъл ние тук сме заради вас.
— Това е мястото, където искам да бъда, сър.
— И изказахте желанието си пределно ясно. Вие сте само човешко същество, лейтенант. Честно казано, имате нужда от почивка. Връщам се в Кървил, след като се приготвим за заминаване, и при първа възможност ще представя молбата ви пред дивизията да ви върнат към териториите. Не ми е в природата да се пазаря, затова ви предлагам да приемете предложението.
Не му оставаше друго, освен да се съгласи.
— Ако мога да попитам, полковник, ами лейтенант Донадио?