Чу се прещракване на бравата, времето им беше изтекло. Когато Сандърс влезе в килията, двамата мъже се изправиха.
— Е — плесна с ръце Гриър за край на разговора им, — дано престоят ти във Фрийпорт е кратък, поздрави на Командването. Не е най-добре миришещият град, но гледката е хубава. Добро място за размишления. Със сигурност си го заслужил.
— Така каза и полковник Апгар.
— Умен човек е Апгар — протегна ръка Гриър. — Хубаво беше да те видя, приятелю.
Двамата се ръкуваха.
— Грижи се за себе си, нали?
Гриър се ухили през отвора на брадата си.
— Нали знаеш какво разправят. Три пъти топло ядене и легло. Не е чак толкова лош живот, когато свикнеш с него. Колкото до останалото, познавам те, Питър. Ще намериш решение, когато дойде времето. Всъщност на това ти ме научи.
Сандърс го съпроводи към коридора. Чак тогава Питър се сети, че е забравил да пита Гриър за другия посетител. И още нещо: майорът изобщо не попита за Ейми.
— Вижте — рече Сандърс, докато минаваха през втора врата, — надявам се, че няма да имате нищо против молбата ми, но можете ли да подпишете това?
Държеше парче хартия и молив.
— За жена ми е — рече той. — За да докажа, че съм ви срещнал.
Питър взе хартията, надраска името си и го върна. За момент Сандърс само го съзерцава.
— Майчице — възкликна той.
— Чичо Питър!
Кейлъб се отдели от другите деца и полетя към него през площадката за игра. Накрая направи три подскока и се изстреля в ръцете на Питър, като едва не го прекатури.
— Леле, полека.
Лицето на момчето светеше от радост.
— Ейми каза, че идваш! Дойде! Дойде!
Питър се почуди как е разбрала. Но бързо се поправи. Ейми, изглежда, просто знаеше разни неща, сякаш умът ѝ беше свързан със скритите ритми на света. Държеше Кейлъб на ръце и го помете силното физическо присъствие на момчето: тежестта на детското му тяло и разгорещеността; топлината на дъха му, мириса на мляко, който се носеше от косата и кожата му, влагата от напрежението, примесена с остатъчния мирис на твърдия сапун, който използваха сестрите. От другата страна на игрището останалите деца ги наблюдаваха. Питър зърна как сестра Пег го мери с поглед хладнокръвно иззад железните пръчки на решетките. Необявеното му пристигане беше нарушение на драгоценната ѝ рутина.
— Я да те погледна.
Той пусна Кейлъб на земята. Както винаги, Питър беше изумен от неестествената прилика на момчето с Тео. Жегна го съжаление за времето, което безгрижно беше оставил да измине.
— Много растеш. Не ми се вярва чак.
Момченцето изпъчи гърди от гордост.
— Къде беше, какво видя?
— Какво ли не. Бях в Ню Мексико.
— Ню Мексико!
По лицето му се изписа пълна почуда. Питър можеше да му каже, че е бил и на Луната. В Кървил не криеха от децата съществуването на виралите, както се правеше това в Колонията, но детският му ум трябваше тепърва да възприема последиците от този факт. За Кейлъб Експедиционният беше голямо приключение, като пиратите, които кръстосват моретата, и приказките за рицарите от стари времена, които сестрите им четяха от книгите.
— Колко време ще останеш? — умолително попита момчето.
— Няма да е много, опасявам се. Но до края на следобеда ще сме заедно. А и скоро пак ще дойда, вероятно след седмица или горе-долу толкова. Какво искаш да правим?
Кейлъб отговори на мига.
— Да отидем на язовира.
— И защо там?
— Можеш да видиш всичко!
Питър се усмихна. В подобни мигове долавяше у племенника си нещо от себе си, същото незнаещо граници любопитство, което беше управлявало живота му.
— Ами тогава на язовира.
Сестра Пег застана зад момчето. Тя се движеше с лекотата на птица, но въпреки това имаше страховита фигура, а само с един строг поглед на тъмните си очи беше в състояние да накара човек да се смали у себе си. Другарите на Питър, които бяха отгледани в сиропиталището — мъже, обръгнали на ужасяващи условия на живот и постоянна опасност — говореха за нея със страхопочитание, граничещо с ужас. Боже мили, казваха до един, тази жена ни плаши до смърт.
— Здравейте, сестро.
Лицето ѝ представляваше обветрена и обжарена топография от дълбоки процепи и сухи равнини, притежаваше неизбежността на присъда. Застанала беше малко по-далеч от обичайното разстояние при разговор, лека, но значителна отлика, която подсилваше присъствието ѝ на човек с власт. Зъбите ѝ бяха покрити с жълтеникавокафяви петна от пушенето на царевична коса — непонятен за Питър навик, разпространен в Кървил, който предизвикваше у него смесица от почуда и отвращение.