— Лейтенант Джаксън, не ви очаквах.
— Съжалявам, стана малко неочаквано. Ще имате ли против, ако го взема за остатъка от деня?
— За предпочитане е да бяхте изпратили съобщение. Тук нещата се случват по определен път.
Тялото на Кейлъб цялото трепереше от възторг.
— Моля, сестро!
Властният ѝ поглед се стрелна надолу към момчето замислено. Разперените ѝ като делта бръчки се задълбочиха в ъгълчетата на устата ѝ, когато тя всмукна бузи.
— Предполагам, че при тези обстоятелства е възможно. Изключение, нали разбирате, и внимавайте за сирената, лейтенант. Знам, че вие от Експедиционния смятате, че сте над тези правила, но подобно поведение аз не мога да позволя.
Питър пренебрегна заяждането, в крайна сметка у него имаше частица истина.
— Ще го върна до шест. — Под смразяващия ѝ поглед той се улови как му се ще да зададе следващия въпрос с любопитно високомерие. — Дали Ейми е наблизо? Бих искал да я посетя, преди да тръгнем.
— Отиде до пазара. За малко я изпуснахте — това изявление беше последвано от кисела въздишка. — Предполагам, че ще пожелаете да останете за вечеря.
— Благодаря ви, сестро. Колко любезно от ваша страна.
Досаден от тези официалности, Кейлъб го дърпаше за ръката.
— Моля те, чичо Питър, искам да вървим.
За миг, не по-дълъг от половин секунда, строгото изражение на жената като че се поразчупи. Изражение на почти майчинска нежност проблесна в очите ѝ. Но то толкова бързо изчезна, че Питър остана да се чуди дали не му се е сторило.
— Внимавайте за часа, лейтенант. Ще следя и аз.
Язовирът в много отношения беше сърцето на града и неговите механизми. Заедно с нефта, от който се получаваше енергията за генераторите, властването на Кървил над река Гуадалупе, която осигуряваше едновременно вода за напояване и бе бариера от север и запад, никой не беше виждал вирал дори да се опитва да плува; широкоразпространено беше убеждението, че или се страхуват от водата, или просто не могат да се задържат над нея — и спомагаше за неговата дълговечност. Самата река не била кой знае какво в началото, малка и незначителна, през лятото се превръщала в ручейче. Но разрушителното наводнение през 22, предвестник на метеорологична промяна, която щяла да увеличи постоянно дълбочината на реката до три метра, наложило укротяването ѝ. Във всяко отношение това било мащабен проект, който изисквал временно отклоняване на течението на реката и преместването на огромни количества пръст, да се прокопае във варовика куполовидна дупка, която да формира водохранилището, последвано от издигането на самата язовирна стена — инженерен подвиг от такъв мащаб, който Питър винаги свързваше с Времето Преди, а не със света, който познаваше. Денят на първото изпускане на вода се смятало за основополагащо явление в историята на Републиката. Именно овладяването на природните процеси с язовирната стена бяха впечатлили най-много Питър в Кървил и го бяха накарали да усети колко нищожна е Колонията в сравнение с него. Извадили бяха късмет, че бяха удържали толкова дълго.
Решетъчни стоманени стълби водеха нагоре. Кейлъб ги изкачи на един дъх въпреки виковете на Питър да върви бавно. Докато Питър стигне последния завой, Кейлъб вече гледаше над водата, към вълнообразния, оформен от хълмовете хоризонт. Девет метра по-надолу лицето на язовира притежаваше смайваща прозрачност. Питър дори виждаше рибите във водата, бели фигури, които се стрелкат лениво в ледената вода.
— Какво е това там? — попита момчето.
— Най-вече още от Тексас. Хребетът, към който гледаш, е само на няколко километра оттук.
— Къде е Ню Мексико?
Питър посочи на запад.
— Но е много, много далеч. Три дни с превоз, и то без спиране.
Момчето прехапа долната си устна.
— Искам да го видя.
— Може някой ден и да го видиш.
Тръгнаха по извития връх на язовирната стена към преливника. Поредица от отвори освобождаваха вода на равни интервали в празен басейн, от който гравитачни помпи я изпомпваха към селскостопанския комплекс. В далечината се мержелееха разположените на равно разстояние кули, които бележеха Оранжевата зона. Отново спряха, поглъщаха гледката. Питър за пореден път беше впечатлен от сложността на съоръжението. Като че само на това място човешката история беше продължила без прекъсване своя ход, ненарушен от рязкото разделението на ерите, което виралите бяха внесли в света.