— Приличаш на него.
Питър се обърна и видя как Кейлъб го гледа извил очи.
— За кого говориш?
— Тео. Баща ми.
Думите му го свариха неподготвен. Как беше възможно момчето да знае как е изглеждал Тео? Естествено, че не знаеше, но не в това беше въпросът. Твърдението на Кейлъб беше нещо като пожелание, начин да държи баща му жив.
— Така казват всички. Виждам и у теб голяма прилика с него, да знаеш.
— Липсва ли ти?
— Всеки ден. — Настъпи мрачно мълчание, после Питър добави: — Но ще ти кажа нещо. Докато си спомняме даден човек, той не си е отишъл напълно. Мислите му, чувствата му, спомените му, те са се превърнали в част от нас. И дори да си мислиш, че не помниш родителите си, помниш ги. Те са у теб, така както са и у мен.
— Но аз съм бил бебе.
— При бебетата това важи най-силно. — Хрумна му нещо: — Знаеш ли какво е Стопанството?
— Където съм се родил ли?
Питър кимна.
— Именно. Мястото не е като другите. Там винаги бяхме в безопасност, сякаш нещо се грижеше за нас. — За миг погледна момчето. — Баща ти вярваше, че е призрак.
Момчето ококори очи.
— Ами ти?
— Не знам. През годините много размишлявах върху това. Може и да беше. Или поне е бил някакъв вид призрак. Може би местата също имат спомени. — Постави ръка на рамото на момчето. — Знам само, че светът искаше да се родиш, Кейлъб.
Момчето се умълча. После на лицето му изгря пакостлива усмивка за план, който ще бъде разкрит.
— Знаеш ли сега какво ще правя?
— Кажи.
— Искам да плувам.
Малко след четири стигнаха до основата на преливника. Застанаха на ръба на басейна, съблякоха късите си панталони. Питър стъпи на скалите, обърна се и видя Кейлъб, замръзнал на ръба.
— Какво има?
— Не знам как.
Някак Питър беше пропуснал да го предвиди. Той подаде ръка на момчето.
— Ела. Ще те науча.
Водата беше стряскащо студена, с определен минерален вкус. Отначало Кейлъб беше боязлив, но след трийсет минути пляскане във водата увереността му нарасна. Още десет — и той вече свободно се придвижваше сам, плуваше като кутре по повърхността.
— Виж ме! Виж ме!
Питър за пръв път виждаше момчето толкова щастливо.
— Улови се за раменете ми — рече той.
Момчето се покатери на гърба му и го сграбчи за раменете.
— Какво ще правим?
— Поеми дълбоко въздух и го задръж.
Потопиха се заедно. Питър издиша въздуха от дробовете си, протегна ръце и с пъргав тласък се плъзна по каменното дъно, момчето го стискаше здраво, тялото му се носеше на повърхността като плащ. Водата беше бистра като стъкло. Спомени как се гмурка в пещерата като момче нахлуха в мислите на Питър. Същото беше правил с баща си.
Още три тласкания и се изкачиха, изскочиха на светло.
— Как беше? — попита Питър.
— Видях риба!
— Казах ти.
Отново и отново се гмуркаха по този начин, радостта на момчето не знаеше край. В пет и половина, когато сенките вече се удължаваха, Питър каза, че приключват. Внимателно излязоха на скалите и се облякоха.
— Нямам търпение да разкажа на сестра Пег, че сме излизали — обяви Кейлъб със светнало лице.
— Най-добре е да не го правиш. Нека си остане наша тайна, става ли?
— Тайна? — Момчето изговори думата със забранено задоволство, сега вече бяха част от заговор.
— Точно така.
Момчето плъзна малката си влажна длан в ръката на Питър, докато вървяха към вратата. След още няколко минути щеше да засвири сирената. Усещането го завладя със залялата го вълна обич: Затова съм тук.
Намери я в кухнята пред голяма печка, покрита с врящи съдове. В стаята беше страшно горещо и шумно — тракането на съдовете, сестрите, които се суетяха насам-натам, натрупалата се глъчка от възторжените гласове на децата, докато се събираха в трапезарията. Ейми седеше гърбом към него. Косата ѝ, лъщяща и тъмна, се спускаше в дебела плитка до кръста ѝ. Той се поколеба на прага, наблюдаваше я. Стори му се напълно погълната от работата си, бъркаше съдържанието на най-близката до нея тенджера с дълга дървена лъжица, опитваше и добавяше сол, после пъргаво отиде до една от няколкото изградени от червени тухли фурни и издърпа с дълга лопата половин дузина току-що опечени самуни.
— Ейми.
Тя се обърна и се усмихна. Срещнаха се в средата на оживеното помещение. Миг на несигурност, после се прегърнаха.
— Сестра Пег ми каза, че си бил тук.