— Сигурен ли си, че искаш да го направиш? — попита момчето.
— Ами не…
Кейлъб изучаваше дъската, опрял брадичка на ръце. Питър долавяше сложните движения на мислите му: съставяше стратегия, представяше си поредица от ходове и контраходове, които се развиваха в бъдещето. На пет години, помисли си Питър. Удивително.
Кейлъб премести с три полета топа си и взе един от конете на Питър, който той нехайно беше оставил незащитен.
— Гледай — рече той.
Бърза размяна на фигурите и царят на Питър беше блокиран.
— Шах и мат — обяви момчето.
Питър наблюдаваше отчаяно дъската.
— Как го направи толкова бързо?
Зад него Ейми се смееше — сърдечен, заразителен звук.
— Казах ти.
Усмивката на Кейлъб стана още по-широка. Питър разбра какво се е случило, първо плуването, сега играта. Племенникът му без усилия беше обърнал ситуацията в своя полза, като показа на Питър на какво е способен.
— Просто трябва да мислиш с няколко хода напред — обясни Кейлъб. — Опитай се да го виждаш като история.
— Я ми кажи истината. Колко те бива в тая игра?
Кейлъб сви рамене скромно.
— Няколко от по-големите момчета ме биеха преди, но вече не могат.
— Така ли? Ами тогава подреди отново фигурите, младежо. Искам реванш.
Кейлъб беше постигнал третата си поредна победа, всяка следваща по-безмилостно решителна от предишната, когато удари камбаната и го призова към спалнята. Времето беше минало много бързо. Ейми тръгна към спалните на момичетата, остави Питър да съпроводи момчето до леглото. В голямата стая с легла Кейлъб се преоблече с нощница, после коленичи на каменния под до леглото си, притиснал длани една в друга, за да каже молитвите си, дълга поредица от „Благослови, Боже“, които започваха с „родителите ми в рая“ и завършваха със самия Питър.
— Винаги оставям твоето име накрая — рече момчето, — за да те пази.
— Кой е Мишелов?
Мишелов беше котаракът им. Питър беше видял клетото създание да седи на перваза в общата стая — жалка дрипа, с провиснала плът над крехките си кости като пране на простор. Питър издърпа завивката до брадичката на Кейлъб и се приведе да го целуне по челото. Сестрите се движеха нагоре-надолу между редиците от легла и шъткаха на по-големите деца. Лампите в стаята вече бяха загасени.
— Кога ще дойдеш пак, чичо Питър?
— Не знам. Скоро, надявам се.
— Може ли пак да ходим да плуваме?
Топло чувство се разпростря по цялото му тяло.
— Само ако ми обещаеш, че ще играем повече шах. Струва ми се, че още не съм го усвоил. Може да ползвам няколко указания.
Момчето засия.
— Обещавам.
Ейми го чакаше в празната обща стая, котаракът се галеше в краката ѝ. Питър трябваше да се върне в бараките в 21:00. Двамата с Ейми разполагаха само с няколко минути.
— Клетото създание — рече Питър. — Защо някой не го убие? Изглежда жестоко.
Ейми прокара ръка по гърба на животинката. Слабо мъркане потрепери от него, когато изви гръбнак да получи ласката ѝ.
— Престарял е, предполагам. Но децата го обожават, а сестрите не вярват в това. Само Бог може да отнема живот.
— Очевидно никога не са били в Ню Мексико.
Шега, но и не съвсем. Ейми го гледаше загрижено.
— Изглеждаш притеснен, Питър.
— Нещата не вървят на добре. Искаш ли да ти разкажа?
Тя обмисли въпроса. Изглеждаше малко бледа. Питър се почуди дали се чувства добре.
— Може би някой друг път — очите ѝ оглеждаха лицето му. — Той те обича. Непрекъснато говори за теб.
— Караш ме да се чувствам виновен. Вероятно го заслужавам.
Тя вдигна Мишелов, за да го настани в скута си.
— Той разбира. Казвам ти го, за да знаеш колко си важен за него.
— Ами ти? Добре ли си тук?
Тя кимна.
— Като цяло ме устройва. Харесват ми компанията, децата, сестрите. Тук е, разбира се, и Кейлъб. Може би за пръв път в живота си се чувствам… знам ли и аз. Полезна. Хубаво е да си просто обикновен човек.
Питър беше смаян от откровения, лесен ход на разговора. Паднала беше някаква бариера помежду им.
— Другите сестри знаят ли? Освен сестра Пег имам предвид.
— Няколко знаят или може би подозират. Тук съм пет години, а не са забелязали да остарявам. Мисля, че съм донякъде притеснение за сестра Пег, нещо, което не се вписва напълно в нейния светоглед. Но нищо не ми е казвала — Ейми се усмихна. — В крайна сметка приготвям чудесна ечемична супа.