— Добро момче — мърмореше тя. — Виждаш ли? Не съм толкова лоша. Да станем приятели ние двамата, какво ще кажеш?
Когато ги делеше една ръка разстояние, тя постави ръката си с отворена длан под носа му. Бърните му се отдръпнаха назад и разкриха жълтеникава стена от зъби. Окото му беше като огромен черен мраморен къс, който я оглеждаше. Мигът на решението, тялото му се напрегна и застана нащрек, след това конят сведе глава и изпълни отворената ѝ длан с топлия си и влажен дъх.
— Е, мисля, че намерих кого да яздя.
Животното вече душеше ръката ѝ и поклащаше глава. По устата му имаше петънца от пяна. Тя го погали по врата, по бляскавата, покрита с пот кожа. Тялото му беше като изваяно, твърдо и чисто, но истинската му сила струеше от очите му.
— Трябва ти име — рече Алиша. — Как да те нарека?
Нарече го Воин. От мига, в който се метна на гърба му, вече принадлежаха един на друг. Сякаш двамата бяха стари приятели, разделени отдавна, които отново са се открили, другари за цял живот, които биха могли да разкажат един на друг най-съкровените си истории, но биха могли, ако решат, и изобщо нищо да не си разкажат. Тя остана още три дни в празния гарнизон, събираше припаси, планираше предстоящото пътуване. Наостри ножовете си чак до фините им върхове. Носеше заповедта в торбата си. До: Алиша Донадио, Капитан от Експедиционния корпус. Подпис: Виктория Санчес, президент. Република Тексас.
Сутринта на 12 ноември те потеглиха. Отправиха се на изток.
Все още съществуваше един мост над Мисури, на осемдесет километра северно от Омаха при град Дикейтър. Стигнаха до него на шестия ден. Сутрините бяха обгърнати в скреж, във въздуха се носеше мирис на зима. Дърветата се бяха отърсили от своята стеснителност и излагаха на показ голите си клони. Докато се приближаваха, Алиша усети в хода на Воин нотка колебание: Реката, наистина ли? Стигнаха до скалите, под тях водата вреше и кипеше в широкото си течение. По повърхността ѝ, непроницаема като камък, се въртяха въртопи. Малко повече от километър на север мостът прехвърляше дължината си върху масивни бетонни колони и като да обкрачваше реката с гигантски крака. Да, рече Алиша. Наистина.
Имаше мигове, когато решението им изглеждаше прибързано. На места бетонната повърхност беше пропаднала и отдолу се виждаха пенливите води на реката. Тя слезе от Воин и го поведе за юздата. Старателно си проправяха път, всяка стъпка заплашваше с възможността мостът да се срути под тях. Чия беше тази глупава идея? Като че питаше Воин. О, твоя.
На другия бряг спряха. Свечеряваше се, слънцето се спускаше зад скалите. Навиците на Алиша се бяха обърнали. Ако пътуваше пеша, тя по обичая си щеше да спи през деня и да пътува нощем. Но сега яздеше и не беше възможно. Алиша запали огън на брега на реката, напълни тигана си и го постави на огъня да заври. Взе последния от запасите си, който носеше в дисагите: шепа сушени бобови зърна, паста в консерва, резен от сухар, твърд като камък. Имаше желание да ловува, но не искаше да оставя сам Воин. Изяде мижавата си вечеря, изми тигана в реката и легна на рогозката, за да гледа небето. Открила беше, че ако го наблюдава достатъчно дълго, ще види падаща звезда. Като че в отговор на мислите ѝ ярка резка просветна на небето, а след това бързо още две, една след друга. Веднъж преди много години Майкъл ѝ каза, че някои са човешки творения, останали от Времето Преди, наречени сателити. Опитал се беше да ѝ обясни функцията им — нещо, свързано с времето — но Алиша беше забравила обяснението му или го беше изключила като поредния пример за всезнаене на многознайкото Майкъл, който залива останалите хора със своята начетеност. Останало беше само абстрактното усещане за думите му, съчетаването на светлина и сила: незнаещи брой предмети с неясно предназначение, които се въртяха около земята като камък в прашка, заключени в орбитите си от противодействащи влияния на воля и гравитация, докато не зарежат договорите си и не се гмурнат към земята с ярък блясък. Паднаха още звезди. Алиша започна да брои. Колкото повече гледаше, толкова повече преброи. Десет, петнайсет, двайсет. Не спря да брои, докато не заспа.