Воин я чакаше там, където го беше оставила. Очите му проблеснаха гневно, когато тя се приближи. Мислех, че имаме сделка, говореха те. Къде, по дяволите, беше? Но докато тя се приближаваше, погледът му стана по-напрегнат и разбиращ. Алиша погали холката му, целуна издължената му мъдра муцуна. Ти си доброто ми момче, рече тя. Моето добро, много добро момче.
Щеше ѝ се да продължи, но плячката ѝ нямаше да чака. Разпъна палатката си под дърветата, седна на земята и махна раницата си. Вътре, увит в омазнена кърпа, лежеше треперещият окървавен черен дроб на елена. Тя го приближи до носа си и вдиша дълбоко вкусния му, землист, с нюанс на кръв мирис. Довечера нямаше да пали огън, за да готви, черният дроб си беше идеален и така.
Нещо се беше променило. Светът се беше променил. Алиша го чувстваше, дълбоко в костите си. Дълбока промяна — сеизмична, епохална — сякаш земята се е наклонила на оста си. Но за това щеше да има време да се притеснява по-късно.
Сега, тази вечер, тя щеше да яде.
Трийсет и три
През следващите три дни Питър рядко виждаше Майкъл. Наближаваше денят на заминаването, всички екипи в рафинерията даваха двойни смени. Като нямаше пари, които да харчи на карти, Питър прекарваше времето си в спане, в неуморни разходки из комплекса и навъртане из столовата. Карловиц му допадна, но Старк беше друга работа. Пристигането на Питър беше събудило цялото огорчение, което Гриър предвиди. Мъжът едва му говореше. Добре, помисли си Питър, нека да уври. Не съм се натискал за тази работа.
Най-интересно си прекара с Лор. Гладът ѝ за информация относно Колонията и в частност за Майкъл беше толкова здрав, колкото и всичко у нея. Между смените тя го издирваше в столовата и го завличаше до празна маса, където можеха да си говорят без чужди уши. Каквото ще да му разправя Майкъл, но беше ясно, че под неприличната си външност тя е сериозно обвързана с него. Въпросите ѝ бяха проучващи, сякаш Майкъл е ключалка, която някак не успява да отвори. Какъв е бил в миналото? Умен, да — това беше очевидно за всеки, който го познаваше — но какво друго? Какво Питър може да му каже за Сара? Ами за техните родители, каква беше там историята? За пътуването им от Калифорния, жената знаеше само онова, което и всички: източникът на ток на Колонията беше започнал да дава признаци, че ще излезе завинаги от строя, те бяха тръгнали на изток в търсене на други хора и по чиста случайност се бяха натъкнали на гарнизона в Колорадо. За Ейми и за случилото се в планината Телърайд тя не знаеше абсолютно нищо и Питър остави това така.
Най-учудващият обрат в разговора беше интересът на Лор към Алиша. Очевидно Майкъл доста беше говорил за нея. Под повърхността на въпросите на Лор Питър забеляза скрито течение на съперничество, дори на ревност, и прозря, че много голяма част от разговора се въртеше около тези две неща. Питър дори стигна дотам да уверява Лор, че няма от какво да се притеснява. Майкъл и Алиша бяха като петрола и водата, рече той. Няма никога да срещнеш двама, които да са по-различни. Лор отвърна с уверен смях. Откъде ти хрумна, че се притеснявам? Някаква мадама откачалка от Експедиционния, изчезнала нанякъде? Повярвай ми, каза тя и отхвърли темата, това е последното, за което мисля.
Питър прекара последния ден в съвещания с Карловиц и Старк, като уточняваше подробностите на пътуването. Десет цистерни, пълни с гориво, разпределени на равни интервали между дизела и високооктановите, стояха паркирани на изхода. До сутринта щяха да са още с две повече. Конвоят щеше да пътува с ескорт от шест автомобила на сигурността, хъмвита и джипове с картечници. Разстоянието беше четиристотин и осемдесет километра: северно от Фрийпорт по шосе 36, на запад по магистрала 10 до Сийли, направо към околностите на Сан Антонио, където щяха да заобиколят града по селски пътища, после отново на междущатска 10 за последните осемдесет километра. На равни интервали по маршрута имаше пръснати укрития, но практиката беше да се кара, без да се спира. Пътуваше се със средна скорост трийсет километра в час и щяха да стигнат Кървил малко след полунощ.
Вниманието на Питър беше привлечено от пет основни контролни пункта по маршрута: мост над река Сан Бернар на запад от Сийли, друг в Кълъмбъс, където щяха да прекосят Колорадо, мостът Сан Марко в Лълинг и два моста над река Гуаделупе, първият западно от Сейген, вторият при град Комфърт. Първите три почти не бяха проблем — конвоят щеше да ги премине през деня — но в Сейген щяха да стигнат след залез. Отчетено беше движение на вирали нагоре и надолу по течението на реките, докато ловуват, а звукът на бавно движещи се дизелови машини беше известна примамка. За да е още по-трудно положението, мостът на Сан Маркос беше в толкова окаяно състояние, че се налагаше да го прекосяват цистерна по цистерна. Осветяването на района щеше да осигури известна защита, но конвоят трябваше да се разкъса за почти час.