Събраха се при цистерните в мрака преди зазоряване. Въздухът беше влажен и студен. За почти всички пътуването беше добре познато. Бяха привикнали към него, дори се отнасяха с леко отегчение. Подаваха си чаши с кафе от цикория. Като по-високопоставен сред работниците, Майкъл щеше да пътува в първото хъмви с Питър. Цепс караше първата цистерна, Лор — втората. Питър беше намислил Старк да кара напред, като добронамерен жест, но за облекчение на Питър човекът отклони предложението и вместо това реши да остане в рафинерията с останалия състав на Вътрешна сигурност.
Щом започна да просветлява, вратите се отвориха. Дузина големи дизелови машини живнаха с рев, облаци гъст черен дим от изгорели газове се закълбиха от ауспусите им. Майкъл вървеше от задната част на колоната напред, раздаваше радиостанции и за последен път се съвещаваше с всеки от шофьорите. Зае мястото си на волана на хъмвито и поред се свърза с радиостанцията с всеки от шофьорите.
— Първа цистерна.
— Готова за път.
— Втора цистерна.
— Готова за път.
— Трета цистерна… — и така нататък. Майкъл подаде на Питър радиостанцията и включи на скорост.
— Ще видиш — рече той, — че цялото пътуване е голяма досада. Веднъж проспах по-голямата част от пътя.
Потеглиха със зората.
Късно сутринта бяха изминали обходния път „Розенбърг“ и завиваха под ъгъл към междущатска 10. Щатските магистрали бяха поредица от дупки, затова цистерните пълзяха, но щом стигнаха до междущатската, скоростта им се увеличи.
По радиостанцията дойде гласът на Цепс:
— Майкъл, тук отзад имам проблем.
Питър се извърна на мястото си. Зад тях конвоят беше спрял. Майкъл спря хъмвито и даде назад. Цепс беше излязъл от кабината на камиона си и седеше при предния амортисьор, вдигнал капака.
— Какъв е проблемът? — извика Майкъл.
Цепс перна двигателя с парцал, като разпръскваше парата.
— Мисля, че е охлаждащата помпа. Може да отнеме известно време, докато я поправя. Два часа, така или иначе.
Имаха две възможности: или да чакат да приключи поправката, или да изоставят цистерната. На всичкото отгоре земята от двете им страни беше непроницаем гъсталак. Най-близката възможност за обръщане беше на почти десет километра назад. Щеше да им се наложи да върнат конвоя чак до Уолис.
— Той може ли да се справи с повредата? — попита Питър.
— Разполагаме с части. Не виждам защо да не може.
Питър даде знак, че е съгласен. Майкъл взе отново радиостанцията.
— Слушайте ме всички, загасете машините.
— Ти сериозно ли? — попита го Лор. — Кажи на Цепс да разкара тая грамада боклук от пътя.
— Да, сериозно. Загасете машините, народе.
Питър постави екипи по сигурността на двата края на конвоя, оръжията им бяха насочени към стената от дървета и храсти. Твърде малко вероятно беше да се случи нещо посред бял ден, но пък подобна неразбория беше идеално прикритие за виралите. Цепс и Лор се заловиха да работят по двигателя. Повечето от шофьорите бяха слезли от кабините. Минутите минаваха, наизвадиха се карти.
Докато Цепс обяви, че повредата по охладителната система е отстранена, вече минаваше три часът. Поправката беше отнела близо четири часа. Кървил се намираше на дванайсет часа път — дори повече, понеже по-голямата част от пътуването щеше да мине в тъмното.
— Не е прекалено късно да се върнем — рече Майкъл. — Можем да използваме изхода на Кълъмбъс на междущатската, за да обърнем. Рампите са в добра форма.
— Ти на какво мнение си?
Стояха до хъмвито, далеч от останалите.
— Да питаш мен, трябва да продължим. Още няколко часа по тъмно, каква е разликата? Няма да се случва за пръв път. Тези стари трошки непрекъснато дават повреди. Чак до Сейген имаме широки пътища — Майкъл сви рамене. — Решението е твое.
Питър се замисли. Имаше риск, но в какво нямаше? А и логиката на Майкъл изглеждаше здрава.
Кимна.
— Продължаваме.
— Ето това е борбен дух. Нащрек, братко.
Табелите за изхода, надупчени и ръждясали, стояха наклонени като пияни. Старата магистрала с разкривени мантинели ги зовеше напред. Продънените крайпътни ресторанти, бензиностанции и мотели, на някои табелите все още устояваха на вятъра и разгласяваха неразбираеми имена. Макдоналдс. Ексън. Уатабъргер. Холидей Ин Експрес. Питър наблюдаваше как пейзажът минава покрай тях. Движеха се с добра скорост, но това нямаше да е задълго. Смрачаването наближаваше.