Мракът настъпи при Флатония. Намираха се на петдесет километра източно от третия мост, движеха се със стабилни четирийсет километра в час. Радиостанцията, която цял ден беше пращяла със закачки между колите, беше утихнала. Докато приближаваха град Лълинг, в светлината на фаровете на хъмвито се показа табела за изход от града с червен X. Укритие. Питър погледна към Майкъл, дебнеше всяка промяна по лицето му, но такава нямаше. Продължиха.
Наближаваха моста, когато Майкъл изведнъж се приведе на седалката и напрегнато се взря над волана.
— Какво, по дяволите…?
Питър се подпря на таблото, когато Майкъл внезапно натисна спирачките. Кабината се изпълни със светлина, понеже второто хъмви почти се блъсна в тях отзад, но успя да спре навреме. Колелата се превъртяха няколко пъти и спряха.
Майкъл гледаше втренчено през предното стъкло.
— Привижда ли ми се?
Гласът на Лор изпращя в радиото.
— Какво става? Защо спряхме?
Питър грабна радиостанцията от таблото.
— Охрана три и четири, бързо напред. Първи и втори, стойте на място. Всички останали — не мърдайте от колите!
На пътя имаше фигура. Не беше вирал: човек. Изглежда, беше жена, със сведена глава, носеше нещо като плащ.
— Какво прави тя? — попита Майкъл. — Седи си насред пътя.
— Чакай тук.
Питър излезе от кабината. Жената трябваше да направи някакво движение или да покаже, че е забелязала присъствието им. Двата джипа на охраната, които бяха извикани, стояха, заели позиция до хъмвитата. Питър извади оръжието си и внимателно пристъпи напред.
— Идентифицирайте се.
Жената стоеше на предния край на моста. Железните му извити тъмни подпори се извиваха на фона на небето. Питър вдигна оръжието и се приближи. Тя стискаше нещо в ръката си.
— Ей — рече той, — на вас говоря.
Жената вдигна глава. Фаровете на колите осветиха лицето ѝ. Питър не знаеше какво вижда. Жена? Момиче? Стара вещица? Образът на лицето ѝ сякаш изпърха в съзнанието му, оформяше се и се разпадаше като нещо, което вижда през бързо течаща вода. Обзе го желание да повърне.
— Знаем къде сте — гласът ѝ беше ефирен. — Само въпрос на време е.
Питър изправи оръжието си, прицели се в главата ѝ.
— Отговорете ми.
Очите ѝ светеха с наситено, искрящо синьо. Сякаш затворени в себе си. Питър осъзна, че пред него стои красива жена, може би най-красивата, която е виждал в живота си. Сочни, меки устни. Деликатно вирнат нос. Съразмерно конструирани лицеви кости и блестяща кожа по страните ѝ. Да я гледа човек, означаваше да бъде пометен от почти непоносима чувственост. Устата му изведнъж пресъхна.
— Вие сте уморен — каза му тя.
Безкрайно объркващото твърдение го измъкна от вцепенението му. Какво беше той?
— Казах — повтори жената, — че сте уморен.
— Не знам за какво говорите.
По лицето ѝ се изписа озадаченост, като че я беше разочаровал. Очите на Питър попаднаха на предмета, който държеше в ръка. Метална кутия. Със свободната си ръка тя измъкна дълъг, метален прът отстрани.
Питър разбра какво е.
Той се хвърли към нея, когато пръстът ѝ намери бутона. Проблясък и трясък като от тръшване на огромна врата: стена от връхлитаща топлина го блъсна обратно и го събори по гръб. Мостът, помисли си Питър. Която и да беше, тази жена взриви моста. Питър лежеше по гръб и се взираше в небето. Времето се беше изплъзнало от опорните си точки. Грамаден, обвит в пламъци предмет летеше към него от небесата в ленива дъга.
Горящата пътна траверса се стовари на земята на няколко стъпки от главата му. Когато Питър се претърколи, усети върху себе си нечии ръце и изведнъж отново стоеше на крака. Майкъл го дърпаше към хъмвито.
— Връщайте се! — обвил с една ръка Питър през кръста, Майкъл крещеше в радиостанцията. — Всички веднага се връщайте!
От всички страни към тях блеснаха светлини. Преди Питър напълно да осмисли информацията, от храсталака изникна пикап, огромните му покрити с кал гуми преминаха канала. Зави и спря пред тях, извит встрани. От каросерията му се появиха четири фигури като тъмни привидения и едновременно вдигнаха дълги, цилиндрични предмети към раменете си.
— Мамка му — рече Майкъл.
Проснаха се на земята. От цевите се изстреляха снаряди с бял взрив. Зад тях гърмежите на оръжията бяха заглушени от взрива на колите на Вътрешната сигурност. Горящи отломки хвръкнаха над главите им.