Тифти Ламонт е бил в Експедиционния, дори е бил офицер. От всичко, което Питър беше чул за този мъж, този факт изобщо не се връзваше.
— И какво се е случило с него?
— С Тифти ли?
— Човекът е престъпник.
Изражението на Апгар се промени.
— Не знам, лейтенант. Трябва сам да го попитате. Ако го намерите. Ако, да речем, познавате някого, който познава някого.
Настъпи мълчание и то се проточи. Апгар го гледаше с очакване.
— Колко души казахте, че е имало в онази ваша колония в Калифорния?
— Деветдесет и двама.
— Деветдесет и две души, изчезнали без следа. Доста озадачаващо, ако питате мен. Не се вписва в картината на типичното виралско нападение. Прибавете и шейсет и седемте в „Розуел“ към тях и вече имате близо двеста души, които сякаш са се изпарили във въздуха. А сега Ейми е изчезнала, точно когато жената се появява и на практика прекъсва нефтените ни доставки. Разбирам защо началството е угрижено. При това положение, когато размислите над факта, че единственият друг жив човек, видял жената, е… как го нарекохте?
— Престъпник.
— Именно. Персона нон грата. Положението става чувствително от политическа гледна точка, меко казано. От едната страна, стоят военните, които не искат да имат нищо общо с този човек, от другата — имате гражданската власт, която не може — поне не официално — да се свърже с него. Следите ли мисълта ми, лейтенант?
— Не си падам много по политиката, сър.
— Тогава сме двама. Шайка от хора, които си прикриват задниците. Което обяснява и защо сме в ситуацията, в която се намираме. Точно положение, на което благотворно би подействала намесата на трета страна. Някой със, да речем, лична инициатива, който мисли извън ограниченията. Не само аз съм на това мнение. Имаше поверителни съвещания сред високопоставените. Гражданската власт, не военната. Очевидно фактът, че съм ваш командващ офицер, ме прави експерт по характера ви. Вашият и на Донадио.
Питър се намръщи.
— Какво общо има Алиша с тази работа?
— Това не знам. Но мога да ви кажа две неща, а вие сам разсъдете. Първото е, че никой нищо не е чувал от Форт Киърни от три месеца. Второто е, че Донадио получи две заповеди. Имам отношение само към първата, която идва от Дивизията, и беше, каквато ви казах. Втората дойде в запечатана кесия от офиса на Санчес, лично до получателя.
— Не разбирам. Защо да не искат да знаете какви заповеди са ѝ дали?
— Отличен въпрос. На кого точно е известно онова, което прилича на неразрешима загадка. Изглежда, налице е интерес към въпроси с поверителен характер и поверителността им не изключва само вас. Затова Флийт иска да ви махне от картинката, не ви казвам нещо, което вече да не ви е известно. Но между нас казано, Флийт и Санчес невинаги се виждат лично и йерархията на командването не е толкова ясна, колкото бихте могли да си помислите. Декларацията оставя доста възможности за интерпретации и нещата могат да станат много тъмни. Тази работа с жената на Пътя на нефта не е въпрос от — да се изразим така — общо съгласие сред високопоставените военни и граждански власти. Нито пък Мартинез, който, както образно се изразихте, не е бил там, където се е предполагало, точно когато Ейми някак освобождава Гриър от затвора и заминават. Всичко е прелюбопитно.
— Тогава мислите, че Мартинез е част от всичко случило се.
Апгар сви рамене.
— Аз съм само посредник. Но Флийт никога не е бил онова, което бихте нарекли истински убеден. Него ако питате, Ейми е отвличащ вниманието елемент, а Дванайсетте са мит. Трудно е да опровергае Донадио — очевидно е, че тя е различна, — но според него това нищо не доказва. Търпеше лова само защото Санчес вдигна голяма шумотевица и не си струваше да се бори, а случилото се в Карлсбад за него е възможност най-накрая да го прекрати. Тези двамата са на противоположни мнения.
Питър обмисля известно време чутото.
— Значи Санчес действа зад гърба на Флийт!
Апгар иронично свъси чело.
— Не знам да съм казвал подобно нещо. Подобни съждения биха били над моя чин. Но дори да е така, ще приема като лична услуга, ако ми помогнете да намеря човек, на когото може да се разчита да свърже няколко точки по този въпрос. Познавате ли някого, който да се вписва в схемата, лейтенант?
Посланието беше ясно.
— Мисля, че да, полковник.
— Отлично.
След известно мълчание Апгар продължи:
— Случи се нещо странно във връзка с пътуването ви. Крайно неприятно съвпадение всъщност. Изглежда, документите ви са сложени някъде другаде. Знаете как стават тези неща. Сигурно ще отнеме около четирийсет и осем часа да се разреши проблемът, в краен случай седемдесет и два.