Той постоянно умираше.
Един ден се събуди и видя Гилдър, възседнал стол, да го наблюдава. Вратовръзката му беше развързана около врата му, косата му разчорлена, костюмът му беше смачкан и изпоцапан. Грей позна, че е към края на цикъла си. Долавяше мириса на гнило, който се излъчваше от мъжа — воня на гниещи отпадъци, на труп, леко сладникава — но Гилдър не посегна да се храни. Грей остана с чувството, че Гилдър седи вече доста време на това място.
— Позволи ми да ти задам един въпрос, Лоурънс.
Въпросът така или иначе щеше да бъде зададен.
— Добре.
— Бил ли си някога… как да се изразя? — Гилдър сви рамене неясно. — Бил ли си влюбен?
Изречена от устата на този човек, думата прозвуча напълно чуждо. Любовта принадлежеше на друга епоха, тя несъмнено беше праисторическо понятие.
— Не разбирам какво ме питаш.
Гилдър се намръщи и лицето му се набръчка.
— Така ли, а на мен въпросът ми се струва крайно прост. Хор от ангели пеят в небесата, не стъпваш по земята, ами летиш на педя от нея. Разбираш ме. Влюбен.
— Струва ми се, че не съм бил.
— Отговори с да или не, Лоурънс. Или си бил, или не си.
Той си помисли за Лайла. Изпитваше към нея любов, но не и любовта, за която говореше Гилдър.
— Не. Никога не съм бил влюбен.
Гилдър не го гледаше.
— А аз бях. Веднъж. Казваше се Шона. Но това не беше истинското ѝ име, естествено. Кожата ѝ беше като масло, Лоурънс. Сериозно ти говоря. Такъв вкус имаше. В очите ѝ имаше нещо азиатско, нали знаеш как изглеждат очите на азиатките? А тялото ѝ — той потри лице и въздъхна меланхолично. — Вече не изпитвам подобни усещания. Привличането към жените го няма. Най-вече заслугата е на вируса. Нелсън мислеше, че стероидите, които си взимал, вероятно са причината вирусът при теб да е различен. В това може и да има някаква истина. Но каквото човек си постели, на това и ще легне — той се изсмя иронично. — Да си постелиш. Това е странно. Ама смехория!
Грей мълчеше. Каквото и да го беше прихванало Гилдър, то нямаше нищо общо с Грей.
— Предполагам, че като цяло не е чак толкова лошо. Честно казано, не мога да кажа, че съм видял много добро от секса. Но дори след толкова години продължавам да мисля за нея. Сещам се за дреболии. Какво е казала. Слънчевата светлина, която падаше върху леглото ѝ. Донякъде ми липсва слънцето — замълча. — Знам, че тя не ме обичаше. Голямо представление правеше. Знаех го от началото, макар че не исках да си го призная. Но това е положението.
— Защо ми го казваш?
— Защо ли? — погледът му се впи в лицето на Грей. — Ами това трябва да е очевидно. Понякога си доста тъп, прости ми израза. Ами защото сме приятели, Лоурънс. Знам, че според теб сигурно съм най-голямото зло, което ти се е случвало. Несъмнено може и така да се погледне. Сигурен съм, че всичко може да ти изглежда малко непочтено. Но ти наистина не ми остави избор. Честно ли, Лоурънс? Колкото и странно да ти се вижда, ти си най-старият ми приятел.
Грей си задържа езика зад зъбите. Човекът не беше на себе си. Улови се, че неволно се съпротивлява на веригите. Най-голямото щастие в живота му, почти толкова голямо, колкото и да умре, щеше да е да откъсне главата на Гилдър.
— Ами Лайла? Не искам да се ровя, но винаги съм си мислел, че между вас има нещо. Доста учудващо е, предвид твоята история.
Нещо трепна у него. Не искаше да говори на тази тема, нито сега, нито когато и да било.
— Остави ме на мира.
— Недей така. Просто питам.
— Защо не си го начукаш?
Гилдър приближи със сантиметри лицето си до неговото, заговори с нисък доверителен глас.
— Кажи ми нещо. Все още ли го чуваш, Лоурънс? Истината ми кажи.
— Не знам за кого говориш.
Гилдър го погледна с укорително намръщване.
— Моля те, не можем ли? Да го чуем? Той е истински, затова те питам. Не е някоя дивотия в главата ми — взираше се напрегнато в Грей. — Знаеш какво ме помоли да направя, нали?
Изглежда, нямаше смисъл да отрича. Грей кимна.
— И като цяло, като вземеш предвид всичко, мислиш ли, че идеята е добра? Имам чувството, че мнението ти ми е много необходимо.
— Защо те интересува какво мисля аз?
— Не се прави на глупав. Все още си неговият любимец. Грей, в това няма съмнение. Разбира се, може аз да съм онзи, който командва. Аз съм капитан на този кораб, но това мога да ти кажа.
— Не.
— Какво не?
— Не, идеята не е добра. Ужасна е. По-лоша от нея няма на този свят.