— Всеки на някого е братовчед. Ако искаш, аз мога да съм твой братовчед. — Очите ѝ се плъзнаха към Лор, после към Майкъл. — Ами ти, хубавецо? Мога да доведа приятелка. Твоето момиче също може да дойде, ако иска. Може би ще предпочете да гледа.
Лор улови ръката на Майкъл.
— Той не проявява интерес.
— Само искаме да намерим един човек — обясни Питър. — Простете, че ви обезпокоихме.
Тя се разсмя мрачно.
— Никак не сте ме обезпокоили. Ако промените мнението си, знаете къде да ме намерите, тениенте.
Продължиха пътя си.
— Готин тип — рече Майкъл.
Питър се обърна да погледне назад. Жената, или поне той беше решил, че е жена, беше изчезнала зад вратата.
— Гръм да ме удари. Сигурен ли си?
Майкъл пакостливо се изсмя и поклати глава.
— Наистина трябва да излизаш по-често, омбре.
Пред себе си видяха халето. Около вратата се процеждаше светлина, а пред нея стояха двама мъжаги. Тримата спряха прикрити зад преливаща кофа за боклук.
— Най-добре аз да говоря — рече Лор.
Питър поклати глава.
— Идеята беше моя. Аз трябва да действам.
— С тази униформа? Не ставай глупав. Остани с Майкъл. И двамата направете така, че сменените да не ви забършат.
Наблюдаваха я как влиза през вратата.
— Това добра идея ли беше? — тихо попита Питър.
Майкъл вдигна ръка.
— Само почакай.
Видя се как стойките на двамата мъже се изопнаха напрегнато с приближаването на Лор, те пристъпиха един към друг и препречиха пътя ѝ към вратата. Последва кратък разговор, от който Питър нищо не чу, след това тя се върна.
— Добре, влизаме.
— Какво им каза?
— Че двамата току-що сте получили заплати. И сте пияни. Така че се постарайте да влезете в роля.
Халето беше претъпкано и шумно, пространството беше разделено от огромни шестоъгълни маси, на които се раздаваха карти. Във въздуха се виеха облаци от задушлив дим, примесен с горчиво-сладкия аромат на малц, наблизо имаше и казан за варене на алкохол. Полуоблечени жени — поне Питър ги взе за жени — седяха на столове покрай стените на помещението. Най-младата сигурно нямаше повече от шестнайсет, най-старата беше към петдесет и приличаше на вещица с клоунския си грим. Повечето влизаха и излизаха от завесата отзад, обикновено уловени под ръка с видимо пиян мъж. Доколкото Питър можеше да прецени, цялата идея за Хюстън целеше да извини известна доза незаконност и порок, за да бъде ограничен в определена зона. Разбираше логиката — хората си оставаха хора — но да попадне в сърцето му, беше друг въпрос. Чудеше се дали Майкъл е прав за него. Как така беше станал чак пък толкова добродетелен?
— Не си играят на детски игри, нали? — попита той Майкъл.
— Дръж ги, Тексас, кихаш май предварително двайсет остани. Малко множко за моя вкус — погледът му, също като този на Питър, обхождаше стаята за Холис. — Да гледаме да не бием на очи. Колко сухо имаш?
— Хич никакво.
— Никакво?
— Дадох цялата си заплата на сестра Пег.
Майкъл въздъхна.
— Какво друго да направиш ти. Принципен си, признавам ти го.
— Ей, двамцата — намеси се Лор. — Какви сте ми мишлета. Гледайте и се учете, приятелчета.
Тя се запъти към най-близката маса и седна на стол. От джоба на джинсите си измъкна пачка банкноти, от нея отдели две и ги хвърли към купата. С третата банкнота се сдоби с чаша пиене, чието съдържание пресуши с отмятане на глава, покрита с изсветлялата от слънцето си коса. Крупието даде по две карти на всеки играч, след това започна наддаването. По време на първите четири ръце Лор, изглежда, не се интересуваше много от картите си, приказваше си с останалите играчи и събираше залога набързо с извъртане на очи. При петата, без никаква видима промяна в поведението ѝ, тя започна да вдига залога. Купчината на масата растеше. Питър предположи, че има поне триста остини, които седяха и чакаха да бъдат взети. Постепенно останалите се отказаха, докато не остана само един играч — кльощав мъж с белези по лицето, облечен в работен комбинезон на работник от водноелектрическата централа. Раздадоха и последната карта. С каменно лице Лор постави още пет банкноти. Мъжът поклати главата си и се оттегли.
— Признавам, че съм впечатлен — рече Питър, докато Лор ровеше в гърнето. Стояха встрани, достатъчно наблизо, за да наблюдават, без да се натрапват. — Как го направи?
— Мами.
— Така ли? Не разбирам как.
— Всъщност е просто. Всички карти са белязани. Направено е ловко, но се разбира как. Един от играчите на масата играе за казиното, затова то винаги печели. Първите няколко ръце Лор използва, за да разбере кой е играчът на казиното и как да разпознава картите. Това, че е жена, също е от полза. Тук никой не я взима насериозно. Приемат, че ще залага, когато има силни карти, и ще се оттегля, когато няма. В три четвърти от случаите блъфираше.