— Правя го с лимонов аромат — рече Холис, когато постави четири чаши, от които се вдигаше пара на масата. — Отглеждам билките сам в малка градинка отзад.
Питър му разказа за случилото се на Пътя на нефта и за събитията, разказани му от Апгар. Холис го слушаше замислено, а между глътките чай поглаждаше брадата си.
— И въпросът е дали можеш да ни отведеш при него? — попита Питър.
— Не това е въпросът. Тифти не е човек, с когото би искал да се забъркаш. Затова командващият офицер е бил прав. Мога да се застъпя за вас, но онези момчета не са хора, които да будалкате. Моята дума стига дотук. Военните не са добре дошли при него.
— Възможностите според мен са малко. Ако предчувствието ми не ме лъже, той вероятно може да ни каже къде са отишли Ейми и Гриър. Всички събития са свързани. Това ми каза Апгар.
— За мен предположението издиша.
— Може. Но ако Апгар е прав, същите хора може би са отговорни и за случилото се в „Розуел“ — Питър мразеше да притиска някого, но следващият въпрос трябваше да бъде зададен: — Ти какво си спомняш?
По лицето на Холис изведнъж премина сянка на болка.
— Питър, няма полза от това, разбираш ли? Нищо не видях. Просто грабнах Кейлъб и хукнах. Може би трябваше да постъпя другояче. Повярвай ми, мислил съм за това. Но с бебето…
— Никой не твърди друго.
— Тогава остави темата. Моля те. Знам само, че когато изведнъж вратите се отвориха, те нахлуха вътре.
Питър погледна към Майкъл. Ето че се появи подробност, която им беше неизвестна, ново парченце от пъзела.
— И защо са се отворили вратите?
— Не ми се вярва някой изобщо да е намерил отговор на този въпрос — рече Холис. — Които и да са дали заповедта, сигурно са мъртви. Никога нищо не съм чул за жена. Ако е била там, не съм я видял. Или пък тези ваши камиони — той пое дълбоко въздух. — Истината е, че Сара загина. Позволя ли си и за секунда да мисля другояче, ще превъртя. Съжалявам, че трябва да го кажа, повярвайте ми. Няма да се правя, че съм се примирил с това. Но най-доброто е да се приеме действителността. За теб също, Майкъл.
— Тя ми беше сестра.
— И щеше да стане моя съпруга — Холис погледна слисания Майкъл. — Не знаеше, нали?
— Рояци, Холис. Не.
— Канехме се да ти съобщим, когато стигнеш Кървил. Искаше да те изчака. Съжалявам, Верига.
Явно никой не знаеше какво следва да се каже. Тишината се проточи, затова Питър обходи с поглед стаята. И едва сега проумя какво вижда. Тази малка колиба с нейната печка, билки и уютно усещане за дом — Холис беше съградил къщата, в която двамата със Сара щяха да живеят.
— Само това знам — рече Холис. — Трябва да ви е достатъчно.
— Не мога да го приема. Погледни това място. То сякаш чака тя да се прибере у дома.
Ръцете на Холис се обвиха по-здраво около чашата.
— Недей, братовчед.
— Може и да имаш право. Може би Сара е мъртва. Но ако не е?
— Тогава е обсебена. Моля те учтиво. Ако приятелството ни означава нещо за теб, не ме карай да мисля за това.
— Принуден съм. И ние я обичахме, Холис. Ние бяхме семейство, нейното семейство.
Холис стана и върна чашата в мивката.
— Заведи ни при Тифти. Само това те молим.
— Той не е такъв, какъвто си го представяш — рече Холис, както стоеше гърбом към тях. — Задължен съм на този човек.
— За какво? За работата в бардака ли?
Той сведе глава, ръцете му се вкопчиха в ръба на мивката, сякаш е понесъл удар.
— Иисусе, Питър. Няма да се промениш.
— Не правиш нищо лошо. Направил си каквото е трябвало. И си измъкнал Кейлъб.
— Кейлъб — Холис въздъхна тежко. — Как е той? Все се каня да го посетя.
— Трябва сам да видиш как е. Той ти дължи живота си, а животът му е хубав.
Холис отново се обърна към тях. Приливът се беше превърнал в отлив. Питър го виждаше в очите му. Едно пламъче на надеждата мъждукаше в тях.
— Ами ти, Майкъл? Знам какво мисли Питър.
— Бяха убити мои приятели. Ако възмездието съществува, искам то да се случи. И ако има възможност сестра ми да е жива, няма да седя със скръстени ръце.
— Континентът е грамаден.
— Винаги е бил. Хич никога това не ме е притеснявало.
Холис погледна към Лор.
— А ти какво мислиш?
Жената се поучуди.
— Какво точно ме питаш? Аз тук съм просто придружител.
Едрият мъж сви рамене.
— Не знам, много те бива в картите. Кажи ми какви са залозите тук.
Лор погледна Майкъл, после отново Холис.
— Тук не става дума за залози. Тази жена те е избрала измежду всички. Ако тя все още е някъде жива, тя те чака. Опитва се да оцелее как да е, докато не я откриеш. Само това има значение.