— Не бих молил, ако не беше важно. Отвори вратата, Дънк, и толкова.
Последва миг на бездействие. След това вратата се отвори.
— Залагаш си задника — предупреди го гласът.
Влязоха, асансьорът тръгна надолу със скърцане.
— Добре, слушам — обади се Майкъл, — що за местенце е това?
— Намираш се в стара база на МИИИЗАСАЩ. Това е помощна база към основното учреждение в Мерилънд, заработило по време на епидемията.
— Какво е МИИИЗАСАЩ? — попита Лор.
Майкъл ѝ отговори.
— Съкращение на Медицински институт за изследване на инфекциозни заболявания към армията на Съединените американски щати. — Той се намръщи към Холис. — Не разбирам. Какво прави тук Тифти?
Вратите на асансьора се отвориха, последвани от шума от зареждане на оръжия, всеки от тях се озова пред дулото на пушка.
— На колене, всички.
Шестима. Най-младият не изглеждаше на повече от двайсет, най-старият към четирийсет. Наболи бради, мръсни коси, мръсни зъби: това беше по-логична гледка. Един от тях, гигантски мъж с грамадна плешива глава и гънки от мека тлъстина в основата на врата си, имаше синкави татуировки по цялото лице и откритата кожа по ръцете си. Очевидно това беше Дънк.
— Казах ти — обади се Холис, коленичил на пода като другите трима и с ръце зад тила, — те са ми приятели.
— Мълчи! — облеклото на мъжа беше сбирщина от различни униформи, както военни, така и от Вътрешна сигурност. Прибра револвера в кобура му и коленичи пред Питър, оглеждаше го с настойчиви сиви очи. Видени от по-отблизо, татуировките по лицето и ръцете на мъжа станаха по-ясни. Вирали. Ръце на вирали, лица на вирали, виралски зъби. Питър не се съмняваше, че под дрехите му тялото на мъжа е покрито с тях.
— Експедиционния — дрезгаво рече Дънк с тежко кимане. — На Тифти това много ще му хареса. Как се казваш, лейтенант?
— Джаксън.
— Питър Джаксън?
— Точно така.
Както стоеше приклекнал, Дънк се извъртя на пети към другите.
— Какво ще речете, господа. Не всеки ден имаме такива важни посетители. — Той отново се обърна към Питър. — Всъщност ние никакви посетители нямаме. Което е малко нещо проблем. Не сме на място, което би определил като туристическа дестинация.
— Трябва да се срещна с Тифти.
— Така чух и аз. Опасявам се, че в момента не е на разположение. Нашият Тифти е човек, който много си тачи уединението.
— Стига глупости — рече Холис. — Казах ти, гарантирам за тях. Тифти трябва да чуе какво имат да му кажат.
— Кашата си е твоя, приятелю. Струва ми се, че не си точно в положение да изискваш. Ами вие двамата? — обърна се той към Лор и Майкъл. — Какво ще кажете за себе си?
— Ние работим в рафинерията — отвърна Майкъл.
— Интересно. Да сте ни докарали малко петролец? — погледът му се насочи към Лор, усмивка, ярка като заплаха, проблесна по лицето му. — Теб май те познавам. Покер, не беше ли? Или зарове. Сигурно не си спомняш.
— Може ли да забравя муцуна като твоята?
Ухилен, Дънк стана и потри дебелите си ръце.
— Хубаво, беше ми много приятно да се запознаем. Истинско удоволствие. Преди да ви убия, някой иска ли да каже нещо? Сбогом, например?
— Кажи на Тифти, че става дума за касапницата — рече Холис.
Нещо се промени. Питър веднага го усети. Думите се стовариха върху лицето на Дънк като сянка.
— Кажи му — настоя Холис.
Мъжът беше като окаменял. После измъкна пистолета си.
— Да вървим.
Дънк и мъжете му ги съпроводиха по дълъг коридор. Питър си отваряше очите за мястото, но нямаше много за гледане, нови коридори и затворени врати. Много от вратите имаха табла с бутони на стените пред тях като онази под басейна. Дънк ги заведе пред такава врата, на която силно почука три пъти.
— Влез.
Великият гангстер Тифти Ламонт. За пореден път очакванията на Питър не се оправдаха. Тифти беше физически силен мъж, на дългия му извит нос стърчаха очила. Бледата му коса се спускаше до врата, тънка на темето и с корона от розов скалп под нея. Седеше зад голямо метално бюро, погълнат от невероятното занимание да строи кула от дървени клечки.
— Кажи, Дънк — рече той, без да вдига поглед. — Какво има?
— Заловихме трима натрапници, господине. Холис ги доведе.
— Разбирам — Тифти продължи търпеливо да подрежда клечките. — И не си ги убил, защото…?
Дънк се прокашля.
— Става дума за касапницата, господине. Казаха, че знаят нещо.
Ръцете на Тифти застинаха над модела. След няколко секунди вдигна лице и се взря в тях през стъклата.