— Хайде — подкани ги Тифти. — Погледнете сами.
Питър и останалите стъпиха на пътеката. Веднага един от виралите се хвърли към стъклото и се удари с глух удар, отскочи и се претърколи в ъгъла на клетката си.
— Да… пукна — едва рече Лор.
Тифти също стъпи на пътеката.
— Сградата е построена с една цел: изучаване на виралите. По-точно как да бъдат убивани.
Тримата се взираха в контейнерите под тях. Питър преброи деветнайсет създания, двайсетият контейнер беше празен. Повечето приличаха на дремльовци, едва се помръдваха, но онзи който беше скочил към тях, беше различен — напълно развита женска драка. Изгледа ги лакомо, когато тръгнаха по пътеката, тялото ѝ се напрегна и изви хищническите си ръце.
— Как ги ловите? — попита Майкъл.
— С капани.
— С въртящи се мрежи ли?
— Тези са за любителите. Въртенето ги обездвижва, но подобни устройства не са добри, освен ако не искаш да ги елиминираш на място. За да ги уловиш живи, използваме капаните с примамка, които са използвали и построилите това място. Волфрамова сплав, изключително силна.
Питър откъсна очи от драката.
— И колко научихте?
— Не толкова, колкото ми се иска. Гърдите, горната устна. Има и трето уязвимо място в основата на черепа, но е много малко. Кървят до смърт, ако ги разчлените, но не е лесно да се разреже кожата. Жегата и студът не дават голям ефект. Опитали сме множество отрови, но са прекалено умни за тях. Имат изключително развито обоняние и не искат да ядат нищо, което сме отровили, независимо колко са гладни. Едно от нещата, които знаем със сигурност, е, че потъват. Телата им са прекалено плътни, за да се държат на повърхността и не могат да задържат дъха си дълго. Издържат най-много до седемдесет и шест секунди.
— Ами ако ги подложите на глад? — попита Майкъл.
— И това сме пробвали. Забавя ги и влизат в едно сънливо състояние.
— И?
— Доколкото можем да преценим, могат да останат в него безкрайно. Най-накрая престанахме да опитваме.
Изведнъж Питър разбра какво вижда. Работата с контрабандата беше само прикритие. Истинската цел на този мъж беше тук, в това помещение.
— Тифти, ти ми пробута само глупости.
Всички се извърнаха. Тифти скръсти ръце на гърдите си и изгледа мрачно Питър.
— Имате нещо наум ли, лейтенант?
— Винаги си искал да се върнеш в Айова. Просто не си открил как.
Изражението на Тифти не се промени. Изведнъж то стана остаряло, изнурено от живота.
— Това е интересна теория.
— Дали?
Пет секунди двамата не откъсваха очи един от друг. Останалите също мълчаха. Едва когато тишината се проточи прекалено, Майкъл разпръсна напрежението.
— Падна си по теб, Питър, ако питаш мен.
Четири метра и половина по-надолу огромната драка го гледаше, главата ѝ лениво се въртеше на възлестия ѝ врат. Тя отвори паст в нещо като прозявка и оголи зъби като че искаше да покаже как лъщят. Теб чакат.
Тифти пристъпи напред.
— Последната ни придобивка — рече той. — Много се гордеем с нея, седмици я преследвах. Рядко се сдобиваме с напълно развита драка вече. Нарекохме я Шийла.
— Какво ще правите с нея? — полюбопитства Майкъл.
— Не сме решили. Обикновеното сигурно. Малко това, малко онова. Но за клетката е много злонравна.
Питър си припомни наказанието на Холис.
— Какво е клетката?
На лицето на Тифти грейна усмивка.
— А — само рече той.
Полунощ. Изминалите часове тримата прекараха в малка, неизползвана стая, а един от хората на Тифти ги пазеше отпред. Питър най-накрая беше успял да заспи, когато прозвуча жужене и вратата се отвори.
— Елате с мен — рече Тифти.
— Къде отиваме? — поиска да научи Лор.
— Навън, разбира се.
Защо „разбира се“, запита се Питър. Но, изглежда, Тифти така действаше. Човекът имаше вкус към театралността.
— Къде е Холис? — попита Питър.
— Не се притеснявай, ще дойде.
Облачна нощ без звезди. Чакаше ги камион, паркиран пред стъпалата. Метнаха се в каросерията, а Тифти се качи в кабината с шофьора. Не ги пазеха, но и не носеха оръжие, къде биха могли да избягат в тъмнината?
Пътуваха няколко минути, преди камионът да се насочи към огромна правоъгълна сграда, подобна на хангар за самолети. Имаше още няколко коли, включително огромен камион платформа. Наоколо обикаляха мъже с факли, очевидно въоръжени с револвери и пистолети, някои пушеха царевична коса. Отвътре се чуваше шум от гласове.
— Сега ще видите по какво си падаме наистина — рече Тифти.