Вътрешността на сградата беше грамадно, подобно на пещера пространство, осветено от факли. Огромно американско знаме, одрипавяло от времето, висеше на една от гредите. В центъра беше клетката, сводеста структура с диаметър около петнайсет метра с верига с кука, която се спускаше към пода от най-високата ѝ точка. Заобикаляха я пейки, претъпкани от мъже. Всичките говореха високо, разпалено размахваха остини към фигурата, която се движеше нагоре и надолу по редиците. При влизането на Тифти тълпата го поздрави радушно и прибави към поздрава тътен от думкащи нозе. Той не направи нищо да приеме поздравленията, съпроводи тримата до празен сектор на долната редица от пейки, само на няколко стъпки от плетената метална решетка.
— Пет минути до началото на залаганията! — прогърмя глас. — Пет минути!
Холис се настани до тях.
— Дали е това, което си мисля? — рече Питър.
Той кимна стегнато.
— В общи линии.
— Те за изхода ли наддават?
— Някои го правят. С дремльовците се наддава най-вече колко време ще отнеме.
— И си участвал в това нещо.
Холис го изгледа странно.
— И защо да не участвам?
Разговорът беше прекъснат, когато втори, по-висок поздрав изригна. Питър погледна и видя как в залата внасят метален кафез с високоповдигач. От другата страна влезе човек, който вървеше наперено и важно; Дънк. Носеше тежки наколенници и копие, на темето му имаше маска на чистач и така покритото му с татуировки лице оставаше открито. Вдигна десния си юмрук и заудря във въздуха. Жестът му предизвика лудешко думкане с крака от страна на зрителите. Шофьорът на високоповдигача остави кафеза в средата на клетката и даде назад, втори мъж закачи резето за веригата. Когато той се отдръпна на безопасно разстояние, Дънк влезе. Вратата след него се затвори.
Сред публиката изшъткаха. Тифти, седнал до Питър, стана, държеше мегафон. Прокашля се и през мегафона се обърна към тълпата.
— Моля всички да станат за националния химн.
Всички се изправиха, поставиха десници на гърдите и запяха:
Питър също стоеше прав, мъчеше се да си спомни думите. Това беше стара песен, от Времето Преди. Учителката им ги беше научила на нея в Убежището. Но мелодията беше сложна и думите не можеха да бъдат свързани с нищо от детството му, затова така и не успя да я хареса. Погледна към извилия вежди Майкъл, който беше изненадан колкото него.
Последната стържеща нотка се преля в нов изблик на ръкопляскания. От мистичния хаос се появи повтарян рефрен, ритъмът се определяше от думкащите крака: Дънк, Дънк, Дънк, Дънк… Тифти ги остави да скандират, след това вдигна ръка за тишина. Отново стоеше с лице към клетката.
— Дънк Уидърз, готов ли си?
— Готов съм!
— Тогава… Пускайте хронометъра!
Врява. Дънк свали маската си, изсвири сирена, веригата беше дръпната. За момент нищо не се случи, след това дремльото изскочи от кафеза и зашари из клетката с бързи, ловки движения, като хлебарка, която пълзи по стена. Може би търсеше изход или удобна позиция за нападение, Питър не можеше да каже. Тълпата си имаше свое мнение. На мига ръкоплясканията се превърнаха в освиркване и дюдюкане. На върха на клетката дремльото сграбчи един от прътите с краката си и се провеси с главата надолу, разперил ръце встрани. Дънк стоеше под него, крещеше обиди, които не се чуваха, размахваше копието и го предизвикваше да се спусне. Месо! Припяваше тълпата и пляскаше в унисон. Месо! Месо! Месо! Месо!
Дремльото изглеждаше дезориентиран, почти замаян. Безизразният му поглед се стрелкаше насам-натам из залата, сякаш врявата и тупурдията бяха притъпили инстинктите му. Чертите му изглеждаха отпуснати, като че човешките му белези бяха разтворени в силна киселина. Вися още пет секунди, десет.
Месо! Месо! Месо! Месо!
— Стига толкова! — Тифти стана на крака и вдигна мегафона.
— Хвърлете месо!
През решетката полетяха огромни, кървави късове и паднаха в клетката с мръсно пльосване. Това беше достатъчно. Създанието се пусна от стоманения прът и се хвърли към най-близкия къс. Преден бут на крава, дремльото го грабна от пода и го наблъска в челюстта си на тлъсти хапки и не толкова пиеше течностите от него, колкото ги вдишваше. Две секунди и парчето беше пресушено, създанието захвърли разкъсаните останки.