Момиченцето кимна живо.
— Сега се облечи.
Сара завари Лайла, седнала в леглото, притиснала гънките на тънката си нощница към гърдите си. Ако Сара трябваше да познае възрастта ѝ, би казала, че жената е на около петдесет, утре щеше да бъде на повече, резките по лицето ѝ щяха да са се задълбочили, мускулите да са се отпуснали, косата ѝ посивяла и отъняла. Понякога промяната ставаше толкова бързо, че Сара буквално можеше да наблюдава как се случва. След това Гилдър донасяше кръвта, затваряха Сара с Кейт в стаята, а когато се върнеха, Лайла отново имаше буйна коса и гладката кожа на двайсет и пет годишна, цикълът започваше отново.
— Защо не ми отговори? Притесних се.
— Съжалявам, успах се.
— Къде е Ева?
Сара обясни, че момиченцето се облича, извини се и отиде да приготви ваната на Лайла. Както и тоалетната масичка, ваната беше съкровено място. В дълбоката, подпряна на лъвски лапи вана, жената киснеше с часове. Сара пусна чешмата и подреди сапуните, маслата и малките бурканчета с крем на Лайла върху две дебели, изпрани кърпи. Лайла обичаше да се къпе на светлина от свещи. Сара взе кутия с дървени клечки от шкафчето и запали свещника. Когато Лайла се появи на прага, въздухът беше замъглен от парата. Сара, облечена в тежката си рокля на прислужница, беше започнала да се поти. Лайла затвори вратата и се обърна да махне халата си. Горната част на тялото ѝ беше слаба, макар и не толкова, колкото щеше да стане, с минаването на дните масата му се разпределяше към долната част, към ханша и бедрата. Тя се обърна към Сара и погледна ваната предпазливо.
— Дани, днес не се чувствам много добре. Ще ми помогнеш ли да вляза?
Сара взе ръката на Лайла, когато тя внимателно прескочи стената на ваната и се сниши във водата, от която се издигаше пара. Щом се потопи, изражението на жената се смекчи, напрежението от лицето ѝ изчезна. Потопи се до брадичката, пое дълбок и щастлив дъх, размаха ръце като лопатки, за да раздвижи водата насам-натам около тялото си. Спусна се надолу, за да намокри косата си, след това се надигна до стената на ваната. Освободени от гравитацията, гърдите на жената плуваха над водата в пантомима на възстановената младост.
— Колко обичам банята — измърмори тя.
Сара зае мястото си на столчето до ваната.
— Първо косата ли?
— Ммммм — очите на Лайла бяха затворени. — Моля.
Сара започна. Както за всичко останало, и за това Лайла имаше предпочитан начин, по който да се прави. Първо горната част на главата ѝ, ръцете на Сара пъргаво я разтриха, после се спуснаха надолу, за да оглади дългите кичури коса между пръстите си. Сапун, плакнене, после същият ред, повторен с ароматно масло. Понякога Лайла искаше от Сара да го прави повече от веднъж.
— Снощи е валял сняг — обади се Сара.
— Хмммм — лицето на Лайла беше отпуснато, очите ѝ затворени. — Това е то Денвър. Ако не ти харесва времето, почакай минута, ще се промени. Така понякога казваше баща ми.
Поговорките на бащата на Лайла, надлежно отбелязвани като такива, бяха отличителна черта на разговорите им. С кана, пълна с вода от ваната, Сара изплакна сапуна от челото на Лайла и започна да втрива маслото.
— Предполагам, че всичко ще е затворено — продължи Лайла. — Така исках да ида на пазар. Буквално всичко е свършило. — Нямаше значение, че, доколкото Сара знаеше, Лайла никога не беше стъпвала вън от апартамента. — Знаеш ли какво ми се иска. Дани? Дълъг, прекрасен обяд. На някое специално място. С прекрасни покривки и салфетки, порцелан и цветя на масата.
Сара се беше научила да поддържа разговора.
— Звучи много хубаво.
Лайла въздъхна протяжно от спомена, потопи се по-надълбоко във ваната.
— Не мога да ти кажа колко време е минало, откакто не съм имала дълъг и прекрасен обяд.
Изминаха няколко минути. Сара втриваше масло в скалпа на жената.
— Мисля, че Ева с радост ще се разходи навън — струваше ѝ се като чудовищна лъжа да изрича това име, но понякога беше неизбежно.
— Да, предполагам, че ще е така — уклончиво рече Лайла.
— Чудех се, дали има други деца, с които да си играе?
— Други деца ли?
— Да, някои на нейната възраст. Мислех си, че ще е добре да си има приятелчета.
Лайла неудобно се намръщи. Сара се почуди дали не е прекалила с настояването.
— Ами — рече тя отстъпчиво — онова съседското момиченце, как ѝ беше името? С тъмната коса. Но рядко я виждам. Повечето от семействата живеят уединено. Шайка тояги в калта, ако питаш мен. Но ти си ѝ добра приятелка, нали, Дани?
Приятелка. Каква причиняваща болка ирония.
— Опитвам се.