Сара едва успя да се усмихне.
— Мисля, че просто се е радвала да ни наблюдава. — Но у нея просветна страх.
— Защо трябва да я наричам „мамо“?
Сара спря.
— Какво каза?
За момент момиченцето замълча. От клоните капеше стопил се сняг.
— Уморих се, Дани — рече Кейт. — Ще ме гушнеш ли?
Непоносима радост. Не чувстваше изобщо тежестта на момиченцето в ръцете си. Това беше липсващата част от нея, която се беше прибрала. Лайла продължаваше да ги наблюдава от прозореца, но Сара нехаеше. Кейт обви ръце и крачета здраво около нея, така Сара пренесе дъщеря си през снега и я върна в апартамента.
Сара не беше получавала съобщения. Всеки ден поглеждаше дали лъжицата е обърната, дали има пъхната бележка под чинията, но нищо не откриваше. Джени идваше и си отиваше, оставяше подносите с храна, зърнени ястия и супа, безмълвно и припряно си отиваше. След като буквално не беше стъпвала навън, освен да изведе Кейт в двора, Сара беше зърнала само веднъж Вал, когато Лайла я прати да потърси работник по поддръжката, който да отпуши тръбата на ваната. Той вървеше по коридора в компанията на други двама помагачи, включително и онзи, бузестия, който ги беше посрещнал при асансьора в първия ден на Сара. Вал мина покрай нея. Както винаги, изпълняваше ролята си — определен тип поведение, уверената походка на ранга му — и то абсолютно безукорно. Никакво разпознаване не произтече между тях. Дори Вал да беше разбрал коя е, изобщо с нищо не го показа.
Тя не трябваше да изпраща съобщения сама, освен в спешни случаи, но липсата на контакт я направи тревожна. Най-накрая реши да рискува. Нямаше свободна хартия в апартамента, освен книгите. Една нощ, след като Лайла си легна, Сара откъсна парче от задната страна на Мечо Пух. По-големият проблем беше да намери нещо, с което да пише; нямаше нито химикалки, нито моливи в апартамента. Но в долното чекмедже на тоалетката на Лайла откри несесер за шиене с игленица и игли. Сара избра онази, която ѝ се стори най-остра, забоде я във върха на показалеца си, притисна го така, че да се появи капка кръв. С помощта на иглата надраска съобщение на хартията.
Искам среща.
На следващия ден, когато Джени дойде да прибере подноса от обяда ѝ, Сара чакаше. Вместо да остави момичето просто да се измъкне както винаги, Сара вдигна подноса от масата и ѝ го подаде, като улови погледа ѝ, след това сведе своя надолу, за да не би да пропусне смисъла му.
— Благодаря, Джени.
След два дни дойде отговор. Сара скри бележката в диплите на роклята си, за да я прочете в момент, когато е насаме. Такъв намери, когато по-късно през деня Лайла подремваше. Вече беше съвсем близо до края на своя цикъл, спаружена, лабилна и неудовлетворена, скоро Гилдър щеше да се появи с кръвта. В банята Сара разгъна хартията, на която бяха записани час, място и инструкция от едно изречение. Сърцето на Сара замря, не си беше помисляла, че ще се наложи да излезе от Купола. Щеше да ѝ се наложи да измоли разрешението от Лайла, за да излезе под някакъв благовиден предлог, на ако не го получеше, нямаше представа какво ще прави. С нестабилното състояние на Лайла Сара се чудеше дали изобщо жената ще разбере молбата ѝ.
Повдигна темата на следващия ден, докато миеше косата ѝ. Няколко свободни часа, така го представи. Излизане до пазара. Добре щеше да е да види нови лица, а докато е там, можеше да потърси някои специални масла и сапуни. Молбата предизвика у Лайла очевидна паника. Напоследък беше станала прилепчива, почти не изпускаше Сара от очи. Но накрая отстъпи пред нежната сила на доводите на Сара. Само не се задържай много, рече Лайла. Без теб изобщо не знам какво да правя, Дани.
Вал беше уредил безпрепятственото ѝ преминаване; на приемното гише помагачът ѝ подаде пропуска с нехайно предупреждение, че е само за два часа. Сара излезе на вятъра и се запъти към пазара. Само помагачите и червенооките имаха право да разменят стоки там; за пари служеха малки пластмасови чипове в три цвята: червен, син и бял. В джоба на роклята на Сара имаше пет от тях, част от компенсацията, която Лайла неохотно ѝ даваше на всеки седем дни, като така подхранваше илюзията, че Сара е прислужница на заплата. Снегът беше изринат от тротоарите в участъка, който някога е представлявал малката търговска част на града, три пресечки от тухлени сгради, съседни на колежа. Повечето от града беше неизползван и изоставен, чезнеше в тиха разруха; почти всички червенооки, освен старшия персонал, живееха в средно висок комплекс от апартаменти в южния край на търговската част. Пазарът беше сърцето на града, във всеки от краищата му имаше пропускателни пунктове. Някои от сградите носеха все още табели с истинското си предназначение: Банка на щата Айова, Военноморска и военна администрация Форт Пауъл, Кафене Уимпси, Прери Букс и Мюзик. Имаше дори малък кинотеатър с палатка за увеселения. Сара беше чувала, че понякога на помагачите им разрешаваха да ходят там, да гледат малкото останали филми, които повтаряха ли, повтаряха.