Спести си извиненията, помисли си Гилдър.
— Ти какво мислиш? Излезли ли са от контрол?
— Наистина ли искаш да ми зададеш този въпрос? — когато Гилдър не каза нищо, Уилкс сви рамене. — Може би донякъде.
Гилдър стана, извади очилата си от джоба на якето и дръпна завесите. Това унило място. Насред проклетото нищо. Изведнъж разбра, че изпитва носталгия по миналото, светът на колите, ресторантите, магазините, химическото чистене, възстановяването на данъците, задръстванията и реденето на опашки за филмите. Отдавна не се беше чувствал толкова потиснат.
— Хората ще трябва да раждат повече деца.
— Сър?
Говореше, застанал гърбом към мъжа.
— Бебета, Фред — поклати главата от иронията. — Странно, никога не съм знаел много за тях. Никога не съм имал нужда да знам. Ти си имал две, нали?
Неписано правило беше да не се задават въпроси за предишния живот. Гилдър долови колебанието на Уилкс дали да отговори на въпроса.
— С госпожата имахме три. Две момчета и едно момиче. Имахме и седем внуци.
— Мислиш ли за тях?
Гилдър се обърна от прозореца. Уилкс също постави очилата си. Заради светлината или заради друго?
— Вече не — ъгълчето на устата на Уилкс трепна. — Изпитваш ли ме, Хорас?
— Може би малко.
— Недей.
Думата беше изречена с повече сила, отколкото Гилдър някога беше чувал от него. Не можа да реши дали е успокояващо, или тревожно.
— Ще накараме всички да се съгласят, да знаеш. Мога ли да разчитам на теб?
— Защо изобщо трябва да ме питаш за това?
— Поглези ме, Фред.
Времето застина. Уилкс кимна.
Правилният отговор, но колебанието на Уилкс натежа. Защо Гилдър изобщо питаше? Не го притесняваше инфантилният тон на срещата — и преди това си беше имал вземане-даване с подобни явления. Непрекъснато някой настъпваше някой друг. Ох! Боли! Не е честно! Ще те наклеветя! Нещо по-дълбоко и по-тревожно вреше и кипеше. Беше повече от неуспех да се намери решение, витаеше впечатлението за подготвян бунт. Всичките му инстинкти това сочеха, сякаш той стоеше на ръба на разширяваща се пропаст, с единия крак от едната страна, другият — от другата.
Затвори завесите и се върна на масата.
— Какво е положението с угоителния комплекс?
Мускулите на лицето на Уилкс видимо се отпуснаха. Отново бяха на позната територия.
— Взривът е нанесъл доста разрушения. Ще трябват поне още три дни да възстановим вратите и осветлението.
Прекалено дълго, помисли си Гилдър. Налагаше се да го направят на открито. Може би така беше по-добре, можеше с един куршум да убие два заека. Малко театър, за да стегне редиците на войската. Бутна бележника по масата към началника на щаба си.
— Записвай.
Петдесет и четири
— Толкова е… странно.
Лайла току-що беше приключила с храненето си и беше под силното му въздействие. Вероятно Гилдър беше донесъл кръвта, докато Сара и Кейт играеха на двора. След два последователни дни с по-високи температури снегът се беше превърнал в лепкава обвивка, идеална за снежни топки. Двете се замеряха с часове с тях.
Сега играеха на пода до огъня. Сара не знаеше играта, Кейт я научи на нея. Още едно удоволствие, да се научи на игра от собственото си дете. Сара се помъчи да не мисли колко краткотрайно може да е това. Съобщението от Нина можеше да дойде всеки ден.
— Да, добре — каза Лайла, сякаш двете със Сара са разговаряли, — скоро ще изляза да свърша някои дела.
Сара почти не ѝ обърна внимание. Умът на Лайла май се беше отнесъл в мечтания. Къде щеше да излезе?
— Дейвид каза, че трябва да отида — обърната към огледалото, Лайла се намръщи, както винаги правеше, щом говореше за Дейвид. — Лайла, поводът е благотворителност. Знам, че не харесваш операта, но задължително трябва да отидем. Лайла, този човек е управител на голяма болница, всички съпруги ще бъдат там, как ще изглежда, ако отида сам? — Тя въздъхна примирено, четката ѝ спря върху буйната ѝ грива. — Поне веднъж да помисли какво аз искам да правя, за местата където аз искам да отида. Виж Брад беше грижлив. Брад беше от онези мъже, които се вслушваха. — Очите ѝ срещнаха погледа на Сара в огледалото. — Кажи ми нещо, Дани. Имаш ли си приятел? Някой специален в живота ти? Ако нямаш нищо против въпроса ми. Божичко, ти несъмнено си красива. Обзалагам се, че имаш купища обожатели, които се бият пред вратата ти.
За миг Сара се обърка от въпроса; Лайла рядко задаваше на Сара лични въпроси.
— Не е точно така.
Лайла се замисли.