— Да, приятели. Министър Хопъл е предател. Тъкмо той е предоставил на бунтовниците решаваща информация, довела до бомбата от миналата седмица, в която двама наши колеги загинаха.
— Иисусе, Хорас! — мъжът се свлече на колене. Държеше очите си здраво стиснати. Опита се да се отскубне от хватката на мъжете, но, изглежда, беше изгубил цялата си сила. — Познаваш ме! Всички ме познавате! Съреш, Уилкс, някой да му каже!
— Съжалявам, приятелю. Ти сам си си виновен. Отведете го на полето.
Завлякоха го. До сребристия камион Хопъл беше завързан за стълба с дебело въже. Един от помагачите донесе кофа и изля съдържанието ѝ върху него с червен плисък, то се разля върху дрехите, върху косата и лицето му. Мъжът се гърчеше безпомощно, надаваше жаловити крясъци: Спрете. Моля ви, кълна се, не съм предател. Копелета, кажете нещо!
Гилдър сви шепи около устата си.
— Вързан ли е затворникът?
— Вързан.
Той вдигна радиото към устата си.
— Загасете светлините.
Тракане на ключалка и скърцане от отваряне на врата.
Алиша стоеше провесена от тавана, вързаните ѝ китки бяха вдигнати над главата, държаха нависоко нейното бавно скърцащо тегло. Беше уморена, страшно уморена. Струйки засъхнала кръв се спускаха по голите ѝ крака. Мъжът, известен като Чука, в дните на мрачните си дела не беше оставил недокосната част от нея. Изпълни ушите ѝ и носа ѝ с горящата воня на грухтящия си възторг. Беше я дращил, удрял, хапал. Хапал като животно. Гърдите ѝ, нежната кожа на врата ѝ, вътрешността на бедрата ѝ, всичко носеше белезите на зъбите му. През всичкото време тя не беше плакала. Викала беше, да. Крещяла. Но не му беше доставила удоволствието да плаче. И ето че сега отново се появяваше, лениво полюляваше подрънкващата връзка ключове около пръста си, здравото му око обхождаше тялото ѝ, по наклоненото му лице имаше лъстива, животинска усмивка.
— Помислих, че понеже всички са навън на стадиона за представлението, може да прекараме известно време насаме.
Какво можеше да каже? Нищо.
— Мисля, че двамата да опитаме нещо ново. Пейката изглежда толкова… безлична.
Започна да се съблича, сложна дейност от махане на кожа и катарами. Изрита ботушите си, панталоните си. Докато той се събличаше в пълната си прелест, Алиша можеше само да наблюдава в нямо отвращение. Имаше чувството, че е десет различни Алиша в главата си, всяка с отделна информация, лишена от връзка с останалите. И въпреки това: време насаме. Това беше новост, помисли си тя. Несъмнена промяна в начина на действие. Обикновено бяха четирима: един, който действаше с макарата, двама, които да я свалят, и Чука. Къде бяха другите?
Насаме.
— Умолявам те — рече тя дрезгаво, — нека да не боли. Ще направя така, че да ти хареса.
— Съвсем честно.
— Спусни ме долу и ще ти покажа колко ще ти е хубаво.
Той обмисли думите ѝ.
— Само ми кажи какво искаш и ще ти го дам.
— Глупости говориш.
— Можеш да оставиш оковите. Обещавам да ти съдействам. Ще ти дам всичко, което поискаш.
По лицето му видя, че идеята му допадна. Беше гола, пребита. Какво би могла да направи жена в нейното положение? Ключовете бяха прикачени към гайката на панталоните му, които лежаха на пода до него. Алиша се насили да не поглежда към тях.
— Може и да излезе нещо от предложението — рече Чука.
Веригите, които минаваха през макара, закачена на тавана, се задвижваха от лост, прикрепен към стената. Без панталони, надървен. Чука отиде и освободи лоста. Над нея се чу дрънкане. Краката на Алиша стъпиха на пода.
— Пусни още малко — рече тя, — трябва да се движа.
Сънлива, развратна усмивка.
— Харесва ми идеята ти.
Натискът върху китките ѝ се отпусна.
— Още малко.
Тактиката ѝ беше очевидна, но нетърпението на мъжа притъпи последните остатъци от разсъдъка му. Ръцете на Алиша паднаха от двете ѝ страни. Вече разполагаше с осем стъпки луфт, в който да се движи.
— Сега без шеги.
Тя застана на четири крака приканващо. Чука клекна зад нея на пода.
— Ще ти доставя удоволствие — рече тя. — Обещавам.
Щом постави ръце на бедрата ѝ, тя издърпа десния крак към гърдите си и го изрита по лицето. Трошене и вик: Алиша скочи на крака и се завъртя. Седеше на пода, държеше носа си, през пръстите му шуртеше тъмна кръв.
— Кучко мръсна!
Политна към нея, насочил се към гърлото ѝ. Въпросът беше кой кого ще улови първи. Алиша отстъпи, вдигна ръка, направи ласо от веригата и го метна напред.