— Но ние говорим за цели вирали — възрази Лор.
— Така изглежда. Но всичко, което знаем за тях, показва, че действат като група. Всеки един е свързан с ятото, всяко ято е свързано със своя член от Дванайсетте. Няма значение цялата дрънканица за душите и всичко останало. Не казвам, че не е вярно, но това са приказки на Ейми. От моя гледна точка виралите са вид като всички останали. Когато Лейси уби Бабкок, всичките му вирали измряха. Като пчелите, помните ли?
— Помня — кимаше Холис. — Убий кралицата — и убиваш кошера. Това имаш предвид.
— А видяното от нас на онази планина го потвърждава. Но да предположим, че всяко виралско семейство е всъщност един организъм. Всеки от Дванайсетте е като главен орган — сърцето, мозъкът. Останалите са като перата на птицата или черупката за насекомото. Когато тя се износи, организмът я сменя, за да израсте нова.
— Те не приличат на пера — хапливо рече Лор.
— Добре, нека не са пера, но схващаш идеята. Нещо периферно, разширяващо се. Винаги съм се чудил какво поддържа толкова голям брой вирали живи. Какво е останало за ядене? Знаем, че могат да издържат дълго без храна — Тифти, ти си го доказал, — но нищо не може да оцелее безкрайно без храна. От гледна точка на продължителността на живота у видовете, няма логика да изчерпиш напълно източника си на храна. Като хищници те всъщност са прекалено успешни. Идеята винаги ме е притеснявала, защото всичко останало у тях е толкова организирано.
— Не съм сигурен, че те разбирам — рече Тифти. — Да не казваш, че измират?
— Очевидно е, че нещо се случва. Фактът, че се случва изведнъж, внушава, че процесът е естествен, вграден в системата. Ето ви друга аналогия. Когато човешкото тяло претърпи шок, то извлича кръвта от периферията и я пренасочва към главните органи. Това е защитен механизъм. Защитата е важната, останалото е в забрава. Сега си представете, че всеки вирал от племето е едно животно и че е изпаднал в шок от глад. Логиката би била радикално да се намали числеността и да се позволи на източника на храна да се възстанови.
— А после какво? — попита Питър.
— После цикълът започва отново.
За момент всички мълчаха.
— Както и да е — продължи Майкъл, — това е само идея, която ми хрумна. Може да е пълна глупост.
Питър беше на друго мнение.
— А защо се случва тук?
— Ето това — рече Майкъл — ме притеснява.
Дошло беше време да тръгват; прекалено се бяха задържали. Събраха си екипировката, вдигнаха циповете на дългите си якета и се приготвиха за поривите на ледения въздух, които щяха да ги връхлетят в секундата, в която прекрачеха прага на вратата.
— Шест дни, ако времето се задържи такова — рече Тифти и метна раницата си. — Най-много седем.
— Защо ли ми се ще да са повече? — рече Лор.
ГРЕЙ. ГРЕЙ.
Отвори очи.
Усещаш ли ги, Грей?
— Кой е там? Ти ли си, Гилдър?
Съжалявам, че ме нямаше. Все още си моя любимец, Грей. От деня, в който се запознахме. Помниш ли?
Стомахът му се присви: гласът на Нула.
— Спри! — китките му инстинктивно опънаха веригите. Лежеше в собствената си мръсотия, тялото му вонеше, в устата си непрекъснато имаше вкус на кръв. — Махай се. Остави ме на мира.
Ти ми каза всичко за себе си. Дори не подозираше, че го правиш. Чувстваше ли присъствието ми в мозъка си, дори тогава?
Махай се — помисли си той. Махай се… махай се… махай се… Събуди се, Грей.
Ти не спиш. Винаги съм бил тук. Дори, докато лежеше във вериги сто години. И аз лежах с теб. Като историята на Йов, който лежал в пепелищата и проклинал съдбата си. Бог го изпитвал, както аз изпитвах теб.
— Не те познавам. Не знам какво си.
Ти ли не знаеш, Грей? Как може да не знаеш? Аз съм Бог, който устоя с теб. Единственият истински Бог на Грей. Не чувстваш ли любовта ми? Не чувстваш ли крилете на моята любов как са разперени над теб винаги и завинаги?
Той се разплака.
— Остави ме да умра. Моля те. Искам само да умра.
Ти я обичаш, нали, Грей?
Той преглътна, усети отвратителния вкус в устата си. Тялото му беше пещера от мръсотия и гнилоч.
— Да.
Жената. Лайла. За теб тя е всичко.
— Да.
Твоя е кръвта, която тече във вените ѝ, както моята тече в твоята. Разбираш ли? Проумяваш ли? Ние сме едно, Грей. Ти лежиш във вериги, но не си сам. Бог на Грей е у теб. Богът на всичко, което е и всичко, което ще дойде. Богът на следващия нов свят. Ще има специално място за теб в този свят, Грей.