После се появи първият, след това още един, още един, единайсет точки от светеща флуоресценция, разпространена на равни интервали на хоризонта. Пролуките между тях се смаляваха, докато приближаваха, като светлините на приближаващ се голям самолет.
Елате при мен, помисли си Гилдър. Елате при мен.
Появиха се подробности. Не толкова се мержелееха, колкото се разширяваха. Един беше по-малък от останалите — това трябваше да е Картър, разбира се, помисли си той. Непознаваемия, необикновения Антъни Картър — но от гледката на другите му секна дъхът. С мощните си форми, грациозни движения и абсолютно себевладеене, сякаш смалиха пространството около тях, промениха измеренията, пренаписаха хода на времето. Понесоха се към него като светеща река, окъпаха го в светлината на своя величав ужас.
Елате при мен, помисли си той. Елате при мен. Елате при мен.
Мигът на пристигането им носеше усещането за пълна завършеност. Кръщение. Затваряне на кориците на книга. Дълго гмуркане в синя вода и мигът на навлизането, светът се отдръпна. Стояха пред него, велики и ужасни. Той пиеше величавите им, ужасяващи образи в техните спомени, сякаш се потапяше в басейн от чиста лудост. Ридаещо момиче на мръсен матрак. Магазинер, вдигнати ръце, коравия натиск на дулото на оръжие във вертикалната бръчка между веждите му. Чувство за непрогледен мрак, момче на колело, съзряно през предно стъкло, тупването от удара, последвано от остър гърч, когато тялото на момченцето попадна под колелата на автомобила. Невероятното чувства за секс, очите на жена, разтворени до невъзможното, докато въжето се пристягаше около врата ѝ. Хор от ужас, поквара, черно зло.
Аз съм Морисън-Чавез-Бейфъс-Търъл-Уинстън-Соуса-Екълс-Ламбрайт-Мартинез-Рейнхард-Картър.
Гилдър отвори вратата на каросерията на първия камион. Затворниците се опитаха да бягат, разбира се. Гилдър беше заповядал да са без окови; не искаше нищо да ги ограничава. Повечето направиха едва няколко крачки. Неколцината, които се поотдалечиха, бяха обзети, естествено, от краткотрайната надежда за спасение. Безсмисленият им полет беше част от екстаза. Моментът отпуши буйни струи кръв, рязко прекъснати писъци и остави мърдаща плът, разкъсана на две. В тишината, която последва, Гилдър отиде до задната част на втория камион и отвори гостоприемно вратата.
— Добре дошли, приятели. Най-после сте у дома. Ние ще се погрижим за всяка ваша нужда.
X
Убиецът
Петдесет и осем
Вал вече го нямаше, което означаваше, че идваше редът на Сара.
Джени също беше изчезнала. Два дни след взрива на стадиона на мястото ѝ дойде ново момиче. С тях ли беше? Не, Сара щеше да го разбере. Съобщение под чинията, размяна на успокоителни погледи. Нещо. Но момичето — бледо, нервно, Сара не знаеше името ѝ и никога нямаше да го научи — дойде и си отиде мълчаливо.
Лайла си беше легнала. Цял ден и цяла нощ се мята и въртя. Стана само да се изкъпе, но отхвърли предложенията на Сара да ѝ помогне. Гласът ѝ беше безжизнен, дори говоренето изпиваше цялата ѝ енергия.
— Остави ме на мира — каза тя.
Сара беше сама. Системата се беше срутила.
Прекарваше дните си с Кейт, но този път беше различно, финално. Детето също го долови, както правят децата. Откъде идваше способността им да долавят? Всичко беше оцветено от настроението на безсмисленост. Играеха обичайните игри, без да ги е грижа коя ще спечели. Сара четеше обичайните истории, но детето слушаше разсеяно. Нищо не помагаше. Наближаваше краят на общото им време. Дните бяха дълги и едновременно с това прекалено кратки. Нощем спяха заедно на дивана, преплели се като едно. Нежната топлина на тялото на момиченцето беше изтезание. Сара лежеше будна с часове, слушаше тихото ѝ дишане, пиеше уханието ѝ. Какво сънуваш? — чудеше се тя. Сънуваш ли сбогуването, както аз го сънувам? Ще се видим ли отново двете? Има ли такова място? Държеше Кейт близо, спомни си думите на Нина. Ще я измъкнем. Иначе тя няма шанс. Детето ми, мислеше си Сара, ще направя каквото трябва, за да те спася. Ще отида, когато ме повикат. Само това имам.
На третата сутрин Сара изведе Кейт навън. Студът беше режещ, но тя го посрещна с доволство. Известно време люля Кейт, след това двете се люляха на люлката за двама. Кейт не казваше нищо за Лайла от нощта, в която Гилдър я преби. Каквато и нишка да ги беше свързвала, тя беше прекъсната. Студът стана прекалено силен и те се запътиха навътре. Когато стигнаха до вратата, Кейт спря.