— Един човек ми даде това — каза тя и го показа на Сара. В ръката ѝ лежеше розово пластмасово яйце.
— Кой ти го даде?
— Не знам. Стоеше ей там.
Сара проследи жеста на момиченцето през двора. Нямаше никого. Кейт сви рамене.
— Там беше преди секунда.
Само за няколко минути, не повече от пет, Сара беше оставила Кейт да се разхожда сама.
— Даде ми го, за да го дам на теб — Кейт ѝ подаде яйцето.
Жената сигурно е била Нина, разбира се. Сара мушна яйцето в джоба на роклята си. Тялото ѝ стана безчувствено. Когато Джени изчезна, тя си беше позволила да изпита слабата надежда, че този товар ще я отмине. Колко глупава е била.
— Нека това си остане наша тайна, става ли?
— И тя каза същото — после с просветляло лице Кейт я попита: — Това тайно съобщение ли е?
Сара се насили да се усмихне.
— Точно такова е.
Не отвори веднага яйцето, страхуваше се. Когато се върнаха в тъмния апартамент, завариха Лайла да пали свещниците с дълга клечка. Лицето ѝ беше безцветно, косата ѝ — отъняла и разрешена. Извика ги към дивана и вдигна някаква книга.
— Ще ми почетеш ли?
Малки жени. Сара отвори корицата сред облак прах от пожълтелите ѝ страници.
— От цяла вечност не съм слушала тази история — въздъхна Лайла.
Накара Сара да ѝ чете цели часове. Част от съзнанието ѝ отбелязваше, че историята е интригуваща, но останалото беше в мъгла. Езикът беше труден, често се губеше. Вниманието на Кейт се стопи и накрая тя заспа. Сякаш Лайла се готвеше да накара Сара да ѝ прочете цялата книга.
— Налага ми се да отида до банята — рече накрая Сара. — Веднага се връщам.
Преди Лайла да каже нещо, тя отиде бързо до тоалетната и затвори вратата. Вдигна роклята си и седна на чинията, измъкна яйцето от джоба. Сърцето ѝ биеше лудо. Миг на колебание, след това го отвори и разгъна хартията.
Пакетът е в градинската барака в края на двора. Погледни под дъските вляво от вратата. Целта е срещата на висшия персонал в съвещателната зала утре в 11:30 часа. Вземи средния асансьор до четвъртия етаж, след това тръгни по първия коридор вдясно. Последната врата вляво е съвещателната зала. Кажи на охраната пред нея, че Гилдър те праща.
Серджо е жив.
Върна хартията в яйцето, когато по вратата се чу рязко потропване.
— Дани! Трябваш ми!
— Секунда!
Дръжката замърда. Заключила ли беше?
— Имам ключ, Дани! Моля те, отвори вратата!
Лайла стана от тоалетната, яйцето се изтърколи по пода. Да му се не види! Ключът се завърташе в ключалката. Успя само да скрие яйцето в долното чекмедже на шкафа на умивалника, преди да се обърне и да види как Лайла стои на прага.
— Готово — рече тя. Изобрази усмивка на лицето си. — От какво имате нужда, Лайла?
Лицето на жената беше пребледняло от объркване.
— Не знам. Мислех, че си отишла някъде. Изплаши ме.
— Ами, отидох. До тоалетната.
— Не чух водата.
— О, съжалявам — Сара се обърна и дръпна веригата, — колко невъзпитано от моя страна.
За момент Лайла не каза нищо. Изглеждаше напълно откъсната от реалността.
— Би ли направила нещо за мен? Услуга.
Сара кимна.
— Бих искала малко… шоколад.
— Шоколад?… А какво е шоколад?… Откъде да го взема?
Лайла зяпна невярващо.
— От кухнята, разбира се.
— Правилно. Май е очевидно — може би някой в кухнята знаеше за какво говори Лайла. Сара не вярваше, че ще е добра идея да се върне с празни ръце. — Веднага се връщам.
Лицето на Лайла се отпусна.
— Всичко ще свърши работа. Дори чаша какао — очите ѝ станаха разсеяни, леко въздъхна. — Винаги съм обичала чаша какао в зимен следобед.
Сара излезе от апартамента. Какво беше видяла Лайла? Защо Сара не се сети да пусне бележката в тоалетната? Дали беше затворила чекмеджето? Тя си припомни действията си наум: да, затвори го. Няма причини Лайла да поглежда там, но за по-сигурно Сара трябваше да го измъкне, преди прислужницата да се върне.
Кухнята се намираше в другия край на сградата. Трябваше да прекоси атриума, където винаги беше пълно с помагачи. Все още под влиянието на прилива на адреналин тя вървеше по коридора с прикован към пода поглед.
Когато влезе във фоайето, попадна в суматоха. Двама пазачи водеха една от прислужниците, жалните ѝ викове отекваха силно от акустиката на залата.
— Недейте! Моля ви, умолявам ви! Ще го направя по-добре! Не ме водете в мазето.