Жената беше Карън Молиноу.
— Сара! Помогни ми!
Сара се закова на място. Как Карън видя лицето ѝ? И тогава осъзна, че е допуснала фатална грешка, единственото, което не биваше да забравя да прави. Не си беше спуснала воала.
— Сара, умолявам те.
— Спри.
Заповедта дойде от трети мъж. Когато той излезе напред, Сара веднага го разпозна. Кръглият корем, замазаните очила, които висяха ниско на носа му, веждите като крила. Третият мъж беше доктор Върлин.
— Ти — той наблюдаваше съсредоточено лицето ѝ. — Как се казваш?
Устата ѝ пресъхна.
— Дани, сър.
— Тя те нарече Сара.
— Тя греши — очите ѝ инстинктивно се стрелнаха към изхода. — Казвам се Дани.
— Сара, защо го правиш? — Карън се мяташе като риба в мрежа. — Кажи им, че не съм от бунтовниците!
Погледът на Върлин се ожесточи. Ъгълчетата на устата му се повдигнаха в усмивка.
— О, спомням си те. Хубавицата. Никога не забравям лица, не и лице като твоето.
Сара се втурна към вратата. Три стъпки и изхвърча от него. Летеше по стълбите към слънцето и вятъра, зад нея се надигнаха крясъци.
— Спрете я! Спрете тази жена!
Къде би могла да избяга? Нямаше къде. Помагачите тичаха към нея от всички страни, обкръжаваха я в стесняваща се примка. Ръката на Сара се насочи към джоба ѝ и напипа пликчето от сгънатото фолио. Ето това беше, краят. Спря на пътеката, нямаше накъде да тича повече — имаше секунда или две. Пакетът се отвори и се показа смъртоносното му съдържание. Взе попивателната хартия с палец и показалец и я вдигна към устата си. Сбогом, детето ми, обичам те, сбогом.
Но не било писано. Щом допря попивателната към устните ѝ, някой я удари по тила и тя падна; земята изчезна и се надигна отново, бавно, после бързо и накрая изведнъж черепът ѝ се удари в настилката и всичко потъна в мрак.
Петдесет и девет
Тримата лежаха по корем на полегатата стена на канала. Гриър оглеждаше сцената с бинокъла. Късното следобедно слънце палеше огньове сред облаците.
— Сигурна ли си, че това е мястото? — попита Ейми.
Алиша кимна. Лежаха почти три часа. Вниманието им беше насочено към широко зейналата дренажна тръба, която се показваше от основата на ниския хълм. По снега около отвора имаше следи от гуми.
Минутите минаваха. Алиша започна да се колебае, когато Гриър вдигна ръка.
— Тръгваме.
От тръбата беше излязъл силует, облечен в черно яке. Мъж или жена, Алиша не можеше да каже. Шал прикриваше долната част от лицето, имаше вълнена шапка, нахлупена до очите. Силуетът спря, погледна на юг с ръка на челото.
— Май този чака някого — рече Гриър.
— По какво позна, че е мъж? — попита Алиша.
— Не съм — Гриър подаде бинокъла на Ейми, която отметна кичур коса и притисна очи към лещите. Удивително беше да се види, помисли си Алиша, как във всяко отношение, дори в най-малкия жест, Ейми беше едновременно предишното момиче и напълно нов човек. Гриър ѝ разказа историята как Ейми влязла във вътрешността на кораба Шеврон Маринър като едно създание и излязло като друго. Дори Ейми не можеше да го обясни. За Алиша най-странното в цялата работа беше фактът, че изобщо не изглеждаше странно.
— И аз не мога да кажа. Но онзи, който трябва да се срещне с него, закъснява — Ейми свали бинокъла. Под голямото за нея вълнено палто все още носеше безформената туника на Ордена. Носеше още дебели вълнени панталони и ботуши от напукана кожа с връзки. — Ако ще намираме Серджо, не вярвам да имаме по-удобна възможност.
Алиша кимна.
— Съгласна съм. Майоре?
— Не възразявам.
Единственото прикритие за приближаването им беше редица от храсти от източната страна на тръбата и поредица от дървета с голи клони на хълма над нея. Ейми и Алиша оставиха Гриър да наблюдава и тръгнаха приведени по канала в другата посока. Ейми щеше да поема надясно на нивото на земята, Алиша щеше да скочи отгоре. Щом заемеха позиция, Гриър щеше да изсвири, за да отклони вниманието на мъжа и двете щяха да продължат.
Всичко се разви според плана. Алиша запълзя по корем към горната част на тръбата. Покритото с шапка теме на мъжа беше точно под нея. От този ъгъл нямаше да вижда Ейми, но Гриър я виждаше. Зачака сигнала и изведнъж се сепна.
Къде отиде той?
Изправи се на колене, завъртя се и цялата му тежест се стовари върху нея. Не неговата, ами нейната. Вкопчили се една в друга във въздуха, те паднаха върху ръба. Алиша падна по гръб, а жената се стовари отгоре ѝ.