НА СТАДИОНА
ВСИЧКИ РАБОТНИЦИ ДА СЕ ЯВЯТ
ПРЕД ПЕРСОНАЛА ОТ ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ
НА СВОЕТО ЖИЛИЩЕ
21:30 ЧАСА УТРЕ
Бъдете единни, граждани на Отечеството!
Радвайте се в щастливия ден на справедливостта!
Нека предателите научат каква ще е съдбата им!
Шейсет и три
Събитията протекоха според предвижданията на Ейми. Времето и мястото на екзекуцията ѝ бяха определени. Оставаше само да стане известен методът — последната подробност, от която зависеше планът им. Дали Гилдър просто щеше да я застреля? Или да я обеси? Но ако беше намислил подобно жалко зрелище, защо беше наредил да се яви цялото население, всичките седемдесет души на Отечеството, за да наблюдават? Ейми беше пуснала стръвта, щеше ли Гилдър да клъвне?
Питър прекара следващите четири дни в люшкане между емоционалните полюси — редуващи се състояния на съжаление и удивление, към които се притуряше силното усещане за дежавю. Случващото се носеше стряскащо чувство за вече преживени събития, сякаш никакво време не беше изминало, откакто се изправиха пред Бабкок на върха на планината в Колорадо. Ето ги всички, отново заедно, съдбите им, събрани в едно като от мощна гравитационна сила. Питър, Алиша, Майкъл, Холис и Гриър: те бяха стигнали по различни пътища дотук, по различни причини. И въпреки това отново Ейми ги водеше.
Гриър беше разказал историята на промяната в нея: Хюстън, Картър, Шеврон Маринър, пътуването на Ейми до вътрешността на кораба и завръщането ѝ. Пълните подробности на случилото се между Ейми и Картър Гриър не можеше да им разкаже, знаеше само, че Картър ги е насочил насам. Друго Ейми или не можеше, или не искаше да каже.
Онази нощ в сиропиталището, когато двамата стояха до вратата и върховете на пръстите им се бяха слели: Дали тя е знаела какво ѝ се случва? Ами той? Питър беше доловил в допира на Ейми натиска на нещо неизречено. Заминавам. Момичето, което познаваш, следващия път, когато се срещнем, няма да го има. Така и беше станало: Момичето, което бе Ейми, си беше отишло. На нейно място се беше появила жена.
Групата прикриваше тревогите си в излишни повторения на различни приготовления. Почистване на оръжията. Оглед на плановете и картите. Преговор на списъците и избраните психологически средства, които щяха да използват в битката. Холис и Майкъл в последните дни станаха неразделни. Тяхната цел се беше свела до спасяването на Сара и Кейт. Алиша се справяше с напрежението така, както се справяше с всичко — преструваше се, че не е важно. Куршумът от пистолета на Питър беше пропуснал костта и излязъл чисто, късмет, но въпреки това си беше раняване. След ден-два щеше да е оздравяла, а междувременно превръзката на ръката ѝ постоянно напомняше на Питър как е бил на косъм да я убие. Когато Алиша не ревеше заповеди, тя се затваряше в недостъпно мълчание, с което даваше на Питър негласно да разбере, че е влязла вече в битката. Гриър я принуди да му довери, че нещо ѝ се е случило в килията, че са я били жестоко, но всеки опит да я разпитва повече в това отношение, да предложи утеха беше остро отблъскван.
— Добре съм — отсичаше властно Алиша, което показваше само, че изобщо не е. — Не се притеснявай за мен. Мога да се погрижа за себе си.
Изглеждаше, че всячески се стараеше да го избягва, изчезваше задълго и ако не я познаваше по-добре, би решил, че му е ядосана. Връщаше се след часове, миришеше на конска пот, а когато Питър я питаше къде е била, казваше че е разузнавала периметъра. Питър нямаше причина да се съмнява в това, но обяснението му се струваше плоско, прикритие за нещо неизречено.
У Тифти също беше настъпила лека, но значима промяна. Връзката му с Гриър беше по-силна, отколкото беше очаквал Питър. Заедно бяха служили в Експедиционния, неоспорима връзка, но Питър се изненада от голямото им приятелство. Между двамата имаше искрена сърдечност. Питър си задаваше въпроси за отношението им един към друг, но отговорът беше очевиден: преди много години Гриър и Тифти бяха разузнавали това място с Кръкшанк. Историята на полето. Дий и двете момиченца: измежду всички хора на земята, Гриър най-добре познаваше сърцето на Тифти Ламонт.
Ето така отминаваха часовете и дните. Над всичко бяха надвиснали два въпроса: ще сработи ли планът? И ако сработеше, дали щяха да стигнат навреме до Ейми?
През третата нощ, когато Питър вече не издържаше да чака и секунда повече, излезе от мазето на полицейското управление, където всички спяха, качи се по стълбите и излезе. Входът на сградата беше покрит от широк навес, който го пазеше от снега. Алиша седеше, подпряла гръб на стената, с придърпани към гърдите колене. Превръзката беше махната. В едната си ръка държеше дълъг, лъскав байонет, нащърбен близо до основата, в другата държеше острило. Със спокойни, равни движения тя прокарваше острието на ножа по камъка, първо от едната страна, след това от другата, спираше при завършека на всяко и оглеждаше работата си. Отначало сякаш не забеляза Питър, толкова съсредоточена беше в работата си, след това долови присъствието му и вдигна поглед към него. Това, изглежда, беше нейната възможност да проговори, но мълчеше, лицето ѝ беше безизразно, скрито зад някаква разсеяност.