— Казах да се изправите, моля.
Тълпата неохотно стана.
— Отечество, наше отечество — запя Гилдър, — обричаме живота си на теб…
Труда си ти даряваме безвъзмездно, безусловно. Отечество, наше Отечество, тук се отглежда нацията. Сигурност, надежда, безопасност от море до море…
Разтреперан, Гилдър осъзна, че почти никой друг не пее. Чу няколко отделни гласа тук и там — персоналът на Човешки ресурси и, разбира се, щабът смело грачеха думите от другата страна на линията — но това само подсилваше впечатлението, че множеството, като цяло, беше в бойкот.
Отечество, наше Отечество на мир и справедливост. Светлината на небесата сияе над красотата ти безкрайна и рядка. Един ум! Една душа! Любовта ти е всичко, което виждаме. Нека към нея прибавим сърце и ръце: едно Отечество, силно и свободно!
Песента заглъхна, сякаш зави зад ъгъла и утихна. Това не беше добър знак. Първата от няколкото капки пот потекоха под мишницата му и се плъзна надолу по тялото му. Може би трябваше да намери някой, който би могъл наистина да пее, за да подгрее тълпата. Въпреки това Гилдър имаше няколко намислени дейности, с които да ангажира хората напълно в тазвечершните празненства на промяната. Той се прокашля, погледна отново към Съреш, получи одобрително кимване от него и заговори.
— Заставам пред вас днес в навечерието на нова ера…
— Убиец!
Из тълпата се надигнаха гласове. Викът беше дошъл иззад него, някъде от по-високите трибуни. Гилдър се завъртя, наслуки търсеше сред морето от лица.
— Кръвник!
Гласът беше на жена. Гилдър я видя да стои на перилата. Диво размахваше юмрук във въздуха.
— Кръвник!
— Някой да арестува онази жена! — лавна Гилдър в микрофона прекалено високо.
Изригна всеобщо освиркване. Във въздуха политнаха предмети, осеяха игрището. Тълпата го замеряше с единственото, което имаше. Хвърляше обувките си.
— Чудовище! Убиец! Мъчител!
Гилдър замръзна. Изобщо не беше очаквал подобно развитие.
— Демон! Тиранин! Свиня!
— Дявол! Сатана! Сатрап!
Ако не направеше нещо, щеше напълно да ги изпусне. Даде сигнал на Съреш. Бутонът беше натиснат. Оркестриран взрив от цветни светлини и дим. Пикапът, който караше жената в каросерията си, заподскача по игрището, зад него идеше камионът. Едновременно с това огнегълтачите затичаха по краищата на игрището, запалиха тръби с напоено в етанол дърво и образуваха пламтящ периметър. Когато пикапът спря при платформата, камионът направи широк кръг и започна да се отдалечава. Пазачите свалиха вратата на пикапа, измъкнаха жената и я хвърлиха на калната земя в основата на платформата.
— Стани.
Тълпата вече вдигаше оглушителен шум — подвикваше, освиркваше, мяташе обувки като ракети.
— Казах да станеш.
Гилдър я срита силно в ребрата. Когато от нея не излезе и звук, той я срита отново, вдигна я на крака и завря лицето си в нея толкова близо, че върховете на носовете им се допряха.
— Нямаш представа какво те чака.
— Всъщност имам. Може да се каже, че ние с теб сме стари познати.
Гилдър не знаеше как да разбира това любопитно твърдение, но и не го беше и грижа. Даде сигнал на охраната да я отведат. Жената не оказа съпротива, докато я влачеха към основата на желязната структура и я накараха да коленичи. По лицето ѝ, по туниката, по косата ѝ имаше кал. Под ослепителната светлина изглеждаше слаба, почти като кукла и въпреки това Гилдър видя в погледа ѝ предизвикателство, пълен отказ да бъде сплашена. Надяваше се, че виралите няма да бързат с нея, може дори да си я подхвърлят известно време. Охраната отключи оковите ѝ, после отново заключи тези на китките ѝ към веригите, които висяха от желязото.
Започнаха да я провесват.
С всяка стъпка на издигането ѝ виковете от тълпата се засилваха. В знак на протест? На нетърпение? От завладяващата тръпка да видят как разпарят човек? Мразеха го, Гилдър го разбра, но сега те бяха част от случващото се, тъмната им енергия се беше сляла с мощта на нощта на промяната.
Издигането на жената спря. Висеше високо във въздуха, ръцете ѝ бяха разперени, тялото ѝ се олюляваше.
— Последни слова?
Тя се замисли.
— За сбогом?
Гилдър се разсмя.
— Това се казва дух.
— Теб имах предвид.
Гилдър се беше наслушал. Обърна се към задната част на камиона. Помагачите с тежки наколенници стояха до вратите. Съреш го наблюдаваше напрегнато от страничната линия. Гилдър улови погледа му и кимна.
Ей, Лайла, помисли си той, изпаднало в делириум създание такова, чуй само!