Брад ли? Защо се е размислила за Брад? Дейвид. Дейвид беше неин съпруг, а не Брад. Папа Дейвид с неговия папомобил. Дали е имало папа Дейвид? Вероятно. Лайла беше методистка. Не беше тя човекът, когото да питат.
Ами, помисли си тя, след като Роско се скри от погледа ѝ, стига толкова. До гуша ѝ дойде да стои затворена в мръсната къща. Дейвид може да прави, каквото му е угодно, не виждаше причина да пропусне този прекрасен юнски ден, не и след като я чакаше толкова много работа. Къде беше чантата ѝ? Ами портфейлът? Ами ключовете? Ето ги, на малката масичка до входната врата. Точно където ги беше оставила преди известно време.
Отиде горе до банята — Боже мили, тоалетната беше в такова състояние, че дори не ѝ се мислеше — и огледа лицето си в огледалото. Не беше много добре. Човек ще си рече, че е преживяла корабокрушение — косата ѝ беше като гнездо, очите хлътнали и с вял поглед. Кожата ѝ нямаше цвят, сякаш от седмици не е виждала слънце. Не беше от жените, на които им трябва по час време да се натъкмят, преди да излязат, но дори и така да беше. Искаше ѝ се да вземе душ, но, разбира се, това беше невъзможно, задоволи се да си измие лицето с вода от каните в мивката, с кърпата изтри лицето си до розово. Прокара четка през косата си, постави малко руж на бузите си, мацна малко спирала на очите и червило на устните. Носеше само тениска и панталони в жегата, излезе от спалнята, пълна с разтопени свещи, купища мръсно бельо и тежката миризма на непрани чаршафи, измъкна една от дългите ризи на Дейвид от гардероба. Какво да носи отдолу, това беше проблем — вече нищо не ѝ ставаше. Спря се на широки джинси, в които можеше да се пъхне, ако не закопчава горното копче, на краката обу сандали.
Отново се погледна в огледалото. Не беше чак толкова зле, заключи Лайла. Съществено подобрение. Не изглеждаше, сякаш ще ходи на някое специално място в крайна сметка. Въпреки че няма да е лошо да спре за обед, щом приключи с покупките. Заслужила си го е след всичкото това време, което прекара затворена у дома. Някое приятно място, където би могла да хапне отвън. Малко неща носеха по-голямо удоволствие от чаша чай и салата, които човек да похапне навън в пролетния следобед. „Кафе дез Ами“ — идеалното място за целта. Имаха приказно патио, потънало в уханни катерливи цветя и най-невероятния майстор-готвач — веднъж беше посетил масата им — получил образованието си в Кордон Бльо. Пиер? Франсоа? Този човек правеше невъобразими неща със сосове и извличаше невероятни вкусове и от най-простите ястия: неговият петел с вино беше умопомрачително вкусен. Но „Дез Ами“ бяха най-прочути с десертите си, особено шоколадовия мус. Лайла не беше опитвала нищо по-вкусно от това в живота си. Тя и Брад винаги си поделяха един след вечеря, подаваха си от сладкиша с лъжичка един на друг като момиче и момче, за които светът почти не съществува, понеже са обезумели от любов. Какви щастливи дни — време на ухажване, всички щастливи събития в живота се отваряха пред тях като страници на книга. Как само се смяха, когато тя едва не глътна проклетия годежен пръстен, който Брад беше втъкнал във въздушните какаови гънки, и после пак вечерта, когато Лайла беше изпратила Брад в проливния дъжд — да ѝ намери каквото има сладко: бисквити с шоколадова глазура, шоколадово десертче с бадеми или без… А когато се събуди час по-късно, го видя да стои на прага на спалнята, прогизнал до кости, ухилен до уши и с гигантска кутия с марката на Франсоа или Пиер? — прочутият шоколадов мус, в количество, което би стигнало за цяла армия. Такъв човек беше Брад. Отишъл беше в ресторанта, където все още имало запалени лампи, и думкал по вратата, докато някой не отворил и не приел мократа от дъжда петдесетдоларова банкнота. И това беше най-сладкото от цялата история. Мили Боже, Лайла, беше казал Брад, докато тя поглъщаше лъжица след лъжица, както върви, това бебе ще се роди наполовина шоколадово.
Ето че пак започваше. Дейвид. Дейвид Сентър беше неин съпруг сега. Лайла наистина трябваше да се справи с това. Не че те двамата с Дейвид някога бяха споделяли шоколадов мус, посетили са „Кафе дез Ами“ или са направили каквото и да било, което поне малко да се доближава до подобно преживяване. У този човек нямаше и капка романтика. Как беше позволила подобен човек да я уговори да се оженят? Все едно че тя е поредната точка от списъка със задължителни за постигане успехи. Да стана прочут лекар, отметка. Лайла Кайл да забременее от мен, отметка. Да постъпя както подобава, отметка. Той надали знаеше каква е тя като човек.